Хенинг Манкел - Петата жена

— Можем ли да го свалим? — попита Валандер.

— Аз съм готов — отвърна патологът.

— А аз мога да започна — промърмори Нюберг.

Ан-Брит Хьоглунд се бе присъединила към тях.

— Ваня Андершон пристигна — съобщи тя. — Чака в една кола долу.

— Как прие вестта? — попита Валандер.

— Естествено, това е ужасен начин да те събудят. Ала останах с впечатлението, че не се изненада много. Явно й е минало през ума, че може да е мъртъв.

— Както и на мен — каза Валандер. — Предполагам, че ти също?

Тя кимна, но не каза нищо.

Нюберг бе размотал въжетата. Тялото на Йоста Рюнфелд лежеше на една носилка.

— Доведете я — нареди Валандер. — После ще може да се прибере вкъщи.

Ваня Андершон бе много бледа. Валандер забеляза, че е облечена в черно. Дали си бе приготвила траурното облекло от по-рано? Тя погледна лицето на мъртвия, тежко си пое дъх и кимна.

— Можете ли да го идентифицирате като Йоста Рюнфелд? — попита Валандер. Изстена наум от недодялания начин, по който се бе изразил.

— Толкова е измършавял — смотолеви тя.

Валандер незабавно наостри уши.

— Какво искате да кажете? — попита. — Измършавял?

— Ама лицето му е съвсем изпито, нали? Не изглеждаше така преди три седмици.

Валандер знаеше, че смъртта има свойството да променя човешкото лице до неузнаваемост. Но усети, че Ваня Андершон говори за нещо различно.

— Имате предвид, че е изгубил от теглото си, откакто сте го видели за последно?

— Да. Станал е съвсем хилав.

Валандер осъзна, че това, което казва тя, е важно. Обаче не може да го разтълкува.

— Няма нужда да оставате повече — обясни той. — Ще ви откараме у дома.

Тя го погледна с отнесен израз на безпомощност.

— Какво да правя с магазина? — попита. — С всички цветя?

— Утре можете да го оставите затворен — каза Валандер. — Започнете от там. Не мислете за по-нататък.

Тя кимна безмълвно. Ан-Брит Хьоглунд я придружи до полицейската кола, която щеше да я откара у дома. Валандер мислеше за това, което бе казала. Почти три седмици Йоста Рюнфелд беше безследно изчезнал. А сега се появява, увиснал завързан на дърво и вероятно удушен. Освен това е необяснимо отслабнал. Валандер знаеше какво означава това: пленничество.

Стоеше неподвижен и внимателно следеше потока на мисълта си. Пленничеството може да има връзка с военна ситуация. Войниците взимат пленници.

Прекъсна го Лиса Холгершон, която се спъна в един камък и едва не падна върху него. Помисли си, че сега е моментът да я подготви за това, дето ги чака.

— Изглежда, ти е студено? — рече тя.

— Забравих да взема по-дебел пуловер — отвърна Валандер. — На някои неща човек така и не се научава.

Тя кимна към носилката, на която лежаха останките от Рюнфелд. Отнасяха ги към линейката, която чакаше долу при сечището.

— Какво смяташ за това?

— Същият извършител, който е отнел живота на Холгер Ериксон. Би било нелогично да предположим нещо друго.

— Изглежда, че е бил удушен.

— Обикновено не желая да си вадя прибързани заключения — обясни Валандер. — Все пак бих могъл да си представя как е станало. Бил е жив, когато са го завързали здраво за дървото. Може би в безсъзнание. Но е бил удушен тук и после изоставен. Освен това не е оказал съпротива.

— От къде знаеш?

— Въжето беше хлабаво омотано. Стига да е искал, могъл е да се освободи.

— Не може ли разхлабеното въже да е признак за обратното? — възрази тя. — Че се е дърпал, докато се е опитвал да окаже съпротива?

Добър въпрос , помисли си Валандер. Лиса Холгершон без съмнение е полицай до мозъка на костите си.

— Може да е така — отвърна той. — Не ми се вярва обаче. Заради нещо, което каза Андершон. Че бил много измършавял.

— Не разбирам връзката.

— Мисля си, че толкова бързо отслабване би било съпътствано от нарастващо безсилие.

Тя разбра.

— Той остава увиснал на въжетата — продължи Валандер. — Извършителят не се е опитал да скрие деянието си. Нито пък трупа. Напомня на случилото се с Ериксон.

— Защо тук? — попита тя. — Защо ти е да завързваш някого за дърво? Защо тази бруталност?

— Разберем ли това, може би ще проумеем защо изобщо се случва всичко дотук — отговори Валандер.

— Имаш ли някакви идеи?

— Имам много идеи — каза Валандер. — Мисля, че най-доброто, което можем да направим сега, е да оставим Нюберг и хората му да си свършат работата. По-важното е да се съберем отново в Юстад и да обсъдим нещата, вместо да се мотаем в гората и да капнем от умора. Засега тук няма какво повече да видим.