Хенинг Манкел - Петата жена

Дори и кучетата , мина му през ума. Дори и кучетата, скрити в мрака, не мога да ги чуя.

Няколко прозореца от вилата на отсрещната страна на пътя светеха. Автобус с изпотрошени, блуждаещи фарове, с трясък премина по улицата. После всичко отново замлъкна.

Една от светлините на прозорците угасна, Фарид се опита да пресметне времето. Досега бяха чакали около половин час. Беше прегладнял, защото отрано сутринта не бе слагал и залък в устата си. Водата в двете шишета също се беше свършила, но не искаше да моли за още. Водачът им щеше да се възмути. Предстоеше им да изпълнят свещена мисия, а той взел да иска вода.

Изключиха още една светлина. Веднага след нея угасна и последната. Къщата отсреща вече бе съвсем тъмна. Продължиха да чакат. Скоро водачът направи знак и те бързешком прекосиха улицата. До портата на оградата седеше възрастен пазач и спеше. В ръката си стискаше дървена тояжка. Водачът го ритна с крак. Когато пазачът се събуди, Фарид видя как водачът опря нож досами лицето му и му прошепна нещо в ухото. Въпреки слабата улична светлина Фарид забеляза страха, проблеснал в очите на стареца. Той се изправи и накуцвайки, се отдалечи на вдървените си нозе. Портата на оградата слабо проскърца, когато я отвориха, и се шмугнаха в овощната градина. Ухаеше силно на жасмин и на някаква подправка, която Фарид познаваше, но не можа да се сети за името й. Цареше все същата глуха тишина. На една табела, закачена точно до високите двери на къщата, бе изписано: Орден на Сестрите християнки . Фарид се помъчи да помисли какво би могло да означава това. В същия миг усети нечия длан на рамото си. Сепна се. Докоснал го бе водачът, който заговори за пръв път толкова тихо, та дори и нощният вятър не би могъл да чуе изреченото.

— Ние сме четирима — промълви той. — Вътре в къщата също има четирима души. Спят в отделни стаи, разположени от двете страни на един коридор. Стари са и няма да окажат съпротива.

Фарид погледна другите двама мъже, които стояха редом. Бяха няколко години по-възрастни от него. Изведнъж осъзна, че със сигурност и преди това са участвали в такива мисии. Той единствен беше новобранец, но не изпитваше никаква тревога. Рашид обясни, че това, което върши, е в името на Пророка.

Водачът го изгледа, сякаш бе прочел мислите му.

— В тази къща живеят четири жени — рече. — Всичките са чужденки, отказали да напуснат страната ни доброволно. Така сами са подписали смъртната си присъда. На всичкото отгоре са неверници.

Ще убия жена , бързо си помисли Фарид. Рашид не бе споменал нищо по въпроса.

Би могло да има едно-едничко обяснение.

Този факт не означаваше нищо. Нямаше никакво значение.

Влязоха в къщата. Външната врата имаше ключалка, която лесно отвориха, като вместо шперц използваха острието на нож. В мрака вътре беше задушно и нищо не раздвижваше застоялия въздух. Запалиха фенерчетата си и пипнешком се заизкачваха по широкото стълбище, което разполовяваше сградата. В коридора на най-горния етаж, от тавана висеше самотна електрическа крушка. Не се чуваше никакъв звук. Пред тях стояха четири затворени врати. Извадиха камите. Водачът ги посочи с кимване. Фарид знаеше, че вече няма място за колебание. Рашид бе казал, че всичко трябва да стане светкавично. Да избягва да ги гледа в очите. Да гледа само гърлото и после да го пререже, силно и решително.

Не помнеше почти нищо от онова, което последва. Като че ли косите на жената, която лежеше в леглото, покрита с бяла завивка, бяха сиви. Не успя да различи ясно чертите й, защото светлината, идваща откъм улицата, бе много бледа. Пробуди се в мига, в който той дръпна завивката. Но така и не успя да изпищи, така и не успя да проумее какво се случва, преди той да пререже гърлото й с един-единствен замах. Бързо отстъпи крачка назад, за да не го опръска кръвта. После се обърна и се върна в коридора. Всичко се бе случило за няма и половин минута. В главата си бе чул тиктакането на всяка секунда. Тъкмо когато се канеха да напуснат коридора, един от мъжете сподавено извика. За миг водачът им застина, сякаш не знаеше какво да предприеме.

В една от стаите имаше още една жена — пета.

Тя не биваше да е там. Беше непозната, може би просто гостенка. Също беше чужденка и това бе очевидно за мъжа, който я откри.

Водачът влезе в стаята. Фарид, който стоеше зад него, видя, че жената се е свила в леглото. Призля му от страха й. В другото легло лежеше мъртва жена. Белите чаршафи бяха прогизнали от кръв.