Т. Лърнър - Сфинксът

— Фактите ли? И вие, както и другите англичани, можете да накарате всичко да изглежда съвсем суховато.

Силвио посочи трите стрелки, всяка една по-дълга от предходната, които се въртяха по трите диска като стрелки на часовник.

— Тези стрелки отмерват три различни периода от време. Това са древноегипетските еквиваленти на деня, месеца и годината. Ако правилно тълкувам нещата, сега стрелките показват датата на битката при Акциум.

— Значи астрариумът наистина е принадлежал на Клеопатра?

— От фрагменти, открити в древните магически ръкописи, намирали се някога във великата Александрийска библиотека, знаем, че по време на античността астрариумът се появява в три изключително важни момента. Първият е при създаването му, за да служи на Рамзес III. Второто му появяване е по време на Тринайсетата династия, когато жрицата на Изида, Банафрит, го намира скрит в храма на богинята в същата онази пустиня, в която Моисей и неговият народ са странствали цели четирийсет години. Тя го носи обратно в двора на фараона Нектанебо. След това астрариумът изчезва, макар че за него са изписани много ръкописи, в които подробно се описва изключителната му мощ. После идва Клеопатра, за която се говори, че го е взела със себе си на кораба по време на битката при Акциум. Погледнете тук. — Силвио отново се наведе над инструмента. — Ако завъртите ключа, ще се покажат още две по-малки стрелки. Едната е направена от злато, това е стрелката, която сочи годината на раждането, а другата е от тъмно сребро, тя сочи годината на смъртта.

— Стрелката сочи годината на смъртта? — Не можех да повярвам на ушите си.

— Ако въведете рождената си дата, уредът ще изчисли датата на смъртта ви.

Поех дълбоко въздух. Значи ето какво се бе опитвала да направи Изабела, да промени датата на собствената си смърт.

— Но това далеч не е всичко, което този инструмент може да прави. Той може да изкривява времето и така да изпълнява желания. Няма значение дали тези желания са изказани на глас, или са подсъзнателни, той може да ви донесе слава, богатство и дори самоунищожение. Той представлява много мощно оръжие, но също така е и много опасен. Защото, да си признаем с ръка на сърцето, колко хора знаят какво наистина желаят? Би могъл да се опише като фаустовски инструмент, който сам преценява собственика си.

Силвио се засмя. В смеха му се долови едновременно и страх, и респект.

Не можех да повярвам, че един уред на повече от хиляда години е можел да спаси живота на жена ми, още повече след всичките случили се след това събития. Но бях дълбоко впечатлен, въпреки скептицизма си. Възприемах го по-скоро като метафора, предмет, изпълняващ желанията, в който хиляди хора бяха вярвали в продължение на стотици години и по този начин той бе придобил изключителна мощ.

— Аз не съм религиозен, професор Силвио. Аз вярвам в теорията за Големия взрив, в еволюцията и в свободния пазар. Ясно е, че този уред е някаква загадка. Най-малкото, защото някои негови части са изработени от сплав, каквато не съм виждал никога през живота си. Освен това в сърцевината му има два изключително силни магнита. Въртящите се магнитни полета имат интересни свойства, но чак да могат да влияят на човешките съдби? Това вече е прекалено. Освен това, ако всичко, което ми казахте за този машина, е вярно, вие пръв бихте завъртели ключа, нали така ще се избавите от болестта си.

Нарочно го предизвиквах, надявах се да се хване на думите ми.

Професорът се усмихна тъжно:

— Наистина е така, но аз не се страхувам от смъртта. Аз съм вярващ католик, знам, че Господ е предначертал пътя ми и аз трябва да го следвам. Освен това предполагам, че има някаква уловка в обещанието на астрариума, нещо като жилото в опашката на скорпиона.

— Какво искате да кажете?

— Как мислите, защо ключът е бил държан отделно от механизма преди началото на битката при Акциум? Според мен Клеопатра е била напълно наясно с магическите способности на астрариума, а може и да се е страхувала от тях. Само с едно завъртане на ключа е могла да промени изхода на битката в своя полза, но не го е направила. Основаният въпрос е защо е постъпила така?

Стоях загледан в астрариума на масата, различните нюанси на метала се открояваха на меката светлина на лампата. Докато го наблюдавах, изведнъж съвсем ясно усетих, че и той ме наблюдава. Наведох се да го огледам по-внимателно и в този момент професор Силвио рязко дръпна ключа. Подаде ми го и ме изгледа строго.