Т. Лърнър - Сфинксът

Отпусна се на един стол и зарови лице в ръцете си, кожата на главата му проблясваше под оредялата му коса. Изглеждаше напълно съкрушен и за момент дори изпитах известно съжаление към него. Истината е, че имах нужда от него сега, дори и да не ми бе дал ключа. Бях стигнал до изключително важен момент в разследването и той държеше ключа, съвсем буквално, към следващите ми действия. Не виждах друг начин, по който можех да го накарам да ми го остави. Протегнах се и взех раницата.

— Прекрасно! Такава поразителна изработка. Не мога да се осмеля дори да го докосна. Съзнавате ли какво означава това за трите най-големи религии по света? Най-вероятно преди хиляди години този инструмент се е намирал в ръцете на Моисей, а той е пророк както за юдеите, така и за християните и мюсюлманите. Инструментът е бил използван по време на едно от най-значимите събития в библейската история — разделянето на водите на Червено море. Съществуването му е истинско чудо, дори не мога да повярвам, че го виждам с очите си.

По лицето на професор Силвио беше изписан същият религиозен екстаз, който като дете бях наблюдавал по лицето на майка ми. Това беше сляпото отдаване на вярващия, просветлението, което откриваше в духовния свят, и то винаги ме караше да се чувствам неловко.

— Не можем със сигурност да твърдим това. — Въпреки собственото ми вълнение бях твърдо решен да не се поддавам на еуфория.

Силвио леко прокара ръката си по повърхността на механизма.

— Никога не съм си представял, че ще доживея да го видя — каза той и се наведе над него. — Виждате ли тези три диска?

Кимнах, усетих, че гърлото ми се стяга от напрежението на очакването. Астрариумът беше започнал да ми въздейства, а сега, когато ключът беше тук и механизъм можеше да бъде активиран, въздействието му върху мен беше още по-голямо.

Професорът прокара треперещите си пръсти по краищата на зъбчатите колела.

— Тези дискове са служили за определяне на орбитите не само на слънцето и луната, но и на всичките пет планети, познати по онова време — Марс, Меркурий, Венера, Юпитер и Сатурн. Тези изчисления са били необходими, за да се определят най-благоприятните дни за религиозни тържества, както и за други магически цели. С това астрариумът се превръща във военен инструмент. Възможно е тези изчисления да са били правени от митичния маг Хермес Трисмегист (три пъти велик), който, ако може да се вярва на някои документи, е бил велик лекар и съвременник на Моисей. Тези символи тук обаче са още по-удивителни. Това е клинообразна акадска писменост, съставена по подобие на шумерската. Акадците са народ, живял преди египтяните, и са били известни с магьосничество и познанията си по астрология. Древните египтяни са заимствали много неща от тях.

Силвио погледна лоста, около който бяха подредени зъбчатите колела.

— А ето я и ключалката, това е пътят към властта.

Уазът влезе в отвора без усилие. И двамата с професора стояхме замрели в благоговение. Бях обзет едновременно от страх и въодушевление. Някаква част от мен очакваше да се сбъдне изписаното с шифъра, очаквах при активирането си астрариумът да издаде някакъв звук, да запее, както би трябвало да стане според превода на Гарет. Но не настъпи никакво движение, нито се чу някакъв звук. След това, почти без да искам, протегнах ръка към ключа.

В този миг костеливите пръсти на професора стиснаха здраво китката ми.

— Не! Не завъртайте ключа, преди да сте ме изслушали докрай.

Отдръпнах се от масата. Навън вече се бе стъмнило. Освен музиката до нас достигаха и залповете от илюминацията. Празненствата по случай Сребърния юбилей достигаха връхната си точка. Във въздуха се долавяше дъх на плодородие и изобилие. Когато бях по-млад, този мирис винаги ме караше да се чувствам неспокоен. Имах чувството, че някъде се случваше нещо ново и вълнуващо и аз трябваше на всяка цена да изляза и да го открия.

Отново хвърлих поглед към професора. Сенките под очите му бяха станали още по-дълбоки, а кожата му изглеждаше още по-сивкава, като че ли в последните няколко часа бе остарял още повече.

— Имам рак на стомаха — каза той — в напреднал стадий. Остават ми още два-три месеца живот, никой не знае колко точно. Странно, древните са вярвали, че всички емоции са съсредоточени в стомаха. Може би са били прави, може би умирам, защото съм потискал емоциите си толкова дълго време.

— Да говорим с факти, професоре — отвърнах хладно, не се поддадох на явната му молба за състрадание. — Обяснете ми така, че аз като геофизик да мога да го разбера.