Т. Лърнър - Сфинксът

Още в детството си стигнах до извода, че ако Господ съществуваше, той със сигурност бе изоставил родителите ми сами да се справят с трудностите в живота. Осъзнах, че колкото по-беден си, толкова си по-склонен да се отдадеш на религията. Това всъщност беше отказ да поемеш отговорност за собствената си съдба. Поради това съвсем отрано се отказах от католицизма, по-късно през студентските си години прегърнах социалистическите идеи, а сега бях убеден материалист.

Докато слизахме от таксито, забелязахме, че наблизо е паркиран жълт спортен фиат.

— Това е колата на Хермес — каза Изабела с известно безпокойство. — Предстои ни интересна среща.

Погледнах я изненадано. Обикновено Изабела се радваше да види Хермес. Той бе един от малкото хора, които имаха влияние върху нея.

— Мислех си, че Франческа не може да го понася — отбелязах аз.

— Така е, но днес е рожденият ден на дядо и Хермес винаги идва на гости, както по времето, когато дядо беше жив. Нона 4 4 Нона — от италиански — баба. — Б.пр. е прекалено възпитана, за да го изгони.

Египтологът Хермес Хемиедес беше стар приятел на дядото на Изабела. Когато Джовани Брамбила починал, между внучката му и Хермес се бе зародила особена връзка. И двамата споделяха страстта, според мен граничеща с мания, към мистицизма, астрологията и спиритическите философии. Той беше известен преводач и двамата с Изабела прекарваха по цели часове надвесени над йероглифите, които тя го караше да й преведе. Изабела му се доверяваше напълно и макар че не одобрявах влиянието му върху нея, специфичното му чувство за хумор винаги ме забавляваше.

Бяхме привършили с храната и пиехме кафе в зимната градина, докато чакахме да ни поднесат традиционния мармалад от портокали, с който приключваше всеки обяд. Франческа и Хермес седяха един срещу друг. Тя се бе разположила в кресло, което приличаше на бароков дървен трон от осемнайсети век. Това бе една от последните антики, които все още не бе продала. На осемдесетгодишна възраст тя все още имаше изправената стойка на танцьорка и цялостното й поведение беше на европейка от благородно потекло. Накара ме да се замисля за Рим от трийсетте години — боядисаната й коса беше подредена на ситни букли, тъмната й сбръчкана кожа очертаваше аристократичния й властен профил.

За разлика от нея Хермес се беше излегнал в един платнен шезлонг. Имаше дълга коса, боядисаните му лилаво-червени къдрици се спускаха до раменете. Човек можеше спокойно да го помисли за възрастна жена, впечатление, което се подсилваше от липсата на брада. Очите му бяха златистокафяви с жълтеникави оттенъци в ирисите, което говореше за странна етническа смесица в произхода му. Ако се съдеше по формата на лицето му, можеше да се предположи, че е суданец, но устните му бяха тънки по европейски. Пръстите му, изкривени от артрита, разкриваха истинската му възраст. Изабела ми беше казала, че е около седемдесетте.

Сребърна чиния, пълна с мармалад, се появи върху масата, от плътното златисто сладко стърчаха дръжките на десет сребърни лъжички, извити като лебедови шии. Те представляваха отделните членове на семейството, повечето от които отдавна бяха починали. Адел постави четири чаши с вода върху инкрустираната със седеф маса. Отпих, за да отмия горчиво-сладкия вкус на мармалада от устата си, след това се протегнах към чашката с гъсто кафе.

Изабела беше неспокойна. Стана, отиде до прозореца и вдигна щорите. Тревогата й като че ли привлече светкавицата, която разцепи небето. Миг по-късно се чу оглушителен гръм. Франческа въздъхна раздразнено:

— Мислиш ли, че можеш да прогониш лошото време, Изабела? Седни. И аз се изнервям, като виждам колко си напрегната.

— Внучка ти трябва да излезе и да се пребори с природните стихии, за да открие своя Свещен Граал — заяви Хермес театрално. — Археологията е благородно призвание. Тя събужда откривателя във всеки от нас.

— Моля те, Хермес, не я насърчавай — намесих се аз. — Поне не в това ужасно време.

— Бари Дъглас се е гмуркал и при по-лоши метеорологични условия — отбеляза Изабела, без да откъсва поглед от притъмнялото небе.

— Бари Дъглас сам признава, че действа рисковано — възразих аз. — Не се интересува от нищо, освен ако не е незаконно или не е свързано със завоевания над нежния пол.

Изабела се опита да сдържи смеха си, а Франческа ме изгледа неодобрително.

Бари Дъглас беше наш приятел. Този колоритен австралиец живееше в Александрия от много години. Занимаваше се с реставрация на археологически артефакти, беше се специализирал във възстановяването на бронзови предмети. Когато не работеше, човек можеше да го открие по баровете, където често и аз му правех компания. Пиперливото му чувство за хумор и непринудеността му ми позволяваха, макар и временно, да се откъсна от забързания градски ритъм.