Т. Лърнър - Сфинксът

— Оливър, не забравяй, че сме в Египет. Аз си имам своя бог, но има безброй още богове. Понякога дори и най-рационално настроените хора се сблъскват с необяснимото. Като например внучката ми, която се е впуснала в търсене на невъзможното.

— Тя ще открие астрариума, убеден съм в това — заключи Хермес.

Този извод бе направен с такова пророческо самодоволство, че ме подразни. Изглежда бе подействал по същия начин и на Франческа.

— Може би самото търсене на Изабела е метафора — обадих се аз, преди тя да успее да каже каквото и да било.

— Метафора на какво? — усмихна се Франческа кисело.

— На това да открие собствената си същност.

Настъпи неловко мълчание и в този момент осъзнах, че неволно съм попаднал на истината. Изведнъж Изабела отново скочи на крака.

— Никой от вас не разбира колко важно е това! — беше бясна, защото бяхме говорили за нея като за дете, и закрачи из стаята. — Да предположим, че успеят да докажат, че механизмът от Антикитера е можел да определи орбитите на планетите и положението на слънцето. А това би означавало, че древните гърци са знаели, че земята не е центърът на вселената! Сега си представете, че успея да открия по-ранен прототип, да кажем вавилонски или египетски, който е изпълнявал същите функции. Моето откритие би променило цялата ни представа за античния свят! Не само ще бъдем принудени да преосмислим инженерните познания на древните, но съществуването на този уред ще промени понятията ни за навигацията от онова време и може да се окаже, че първата астролабия е била създадена значително по-рано, отколкото предполагахме. Бих могла да докажа, че мрачното Средновековие е било значително по-мрачно, отколкото си мислим. И не е само това, астрариумът би могъл да даде отговори на толкова много въпроси. Това ще е откритието на живота ми.

— Не знам дали ще направиш това откритие, Изабела, но трябва да ти кажа, че ако продължиш да се гмуркаш в залива, си истинска глупачка. — Франческа натърти на последната дума. — И то не само заради лошото време. Да знаеш, че рано или късно ще си навлечеш неприятности. Непрекъснато ни наблюдават какво правим — военните, тайните служби, приятелите, на които мислиш, че можеш да се довериш.

— Баба ти има богат житейски опит. Тя ще е в безопасност. — Хермес протегна ръка, за да успокои възрастната жена.

Франческа се направи, че не забелязва протегнатата ръка.

— Никой не е в безопасност. Всеки подозира другия, че е шпионин. Привидно всички приветстваме политиката на Садат на отворени врати, но инфлацията ни е довела до отчаяние. Помнете, че в наше лице хората все още виждат стария ред. Бъди нащрек, Изабела. Не се самозаблуждавай, всички те наблюдават и само чакат да сбъркаш някъде.

— Мога да се грижа за себе си — отвърна Изабела пренебрежително. — Освен това моят голям и силен съпруг ще бъде с мен по време на гмуркането.

Изабела протегна ръка, постави я в моята и я сви на юмрук. Прощаваше ми.

Обърнах се към Франческа и й се усмихнах, но тя ме изгледа с враждебно пренебрежение.

— Оливър, много е глупаво от твоя страна да си въобразяваш, че парите, спечелени от петрола, могат да те предпазят.

Върнахме се във вилата. Лежах на леглото и наблюдавах Изабела, докато тя бързо сваляше дрехите си, като че ли й пречеха и искаше да се отърве от тях колкото е възможно по-скоро. Беше едновременно забавно и еротично. Харесвах начина, по който се опитваше да потисне своята женственост.

Протегнах се, взех един от чорапите, който беше хвърлила настрани, и й го подадох.

— Къде се запозна с представителя на властите, който ще ни придружи по време на гмуркането?

Тя застана пред тоалетката.

— На една лекция на Френското археологическо дружество.

— Той може да работи за кого ли не. Защо не искаш да работиш с истински, законен екип от археолози?

— И да ги оставя да откраднат под носа ми плодовете на десетгодишния ми труд, така ли? Амилия Линхърст и без това подозира, че търся астрариума. Според слуховете, които достигнаха до мен, тя знае, че вече съм близо до откритието. Ще направи всичко по силите си, за да се сдобие с него — отвърна Изабела мрачно, вече бе останала само по сутиен и бикини.

Амилия Линхърст, научният ръководител на Изабела от Оксфорд, беше загубила част от професионалната си репутация след една твърде противоречива публикация, посветена на тайнствена жрица на Изида, за която твърдеше, че е живяла през Тринайсетата династия, по времето на фараона Нектанебо II. Публикацията беше противоречива, защото съдържаше много малко доказателства, че жрицата наистина е съществувала. Въпреки това Изабела беше останала вярна на научната си ръководителка до непреодолимия разрив, настъпил между тях по време на втората година от следването й. Никога не ми каза за какво точно са се скарали.