Т. Лърнър - Сфинксът

— Трябва да накараш внучката ми — обърна се Франческа към мен — да се откаже от това нелепо издирване. Съпругът ми стана жертва точно на такава натрапчива мания.

— Джовани стана жертва на национализацията, Франческа — измърмори Хермес.

Франческа хвърли неспокоен поглед към Адел. Дори и аз знаех, че Хермес е преминал границата, беше опасно да се изказват на глас такива мисли в страна, която в момента извървяваше трудния път от колониален феодализъм към несъмнено по-демократичния социализъм. В последно време опитите на президента Садат да изведе страната на свободния световен пазар бяха предизвикали безредици поради недостига на храна. Само за една нощ купоните за храна бяха загубили своята стойност, защото бе станало почти невъзможно с тях да се купи ориз, хляб и дори газ за готвене, затова хората бяха започнали да се бунтуват.

— Тихо, не позволявам да се говорят такива приказки в дома ми! Трябва да мисля за сигурността на семейството си — изшътка тя.

Враждебността между двамата възрастни сега се проявяваше съвсем открито.

— Баста! — намеси се Изабела. — Нона, само почакай и ще видиш каква репутация ще ми създаде това откритие.

— То ще те довърши — отвърна Франческа злокобно. — Изобщо не трябваше да ти позволяваме да учиш в университета.

Усетих, че можеше да се разрази скандал. Дядото на Изабела беше останал очарован, но баба й бе побесняла, когато Изабела отиде в Оксфорд да учи археология в „Лейди Маргарет Хол“. Франческа беше консервативна и много й се искаше да види внучката си сполучливо омъжена. Тя не бе оправдала надеждите й и вместо това бе избрала мен.

— Значи щеше да се гордееш с мен, ако бях успяла да си намеря някой милионер, също като майка ми, така ли? — не й остана длъжна Изабела.

Франческа направи жест като че ли се изплю в шепата си. Мразеше снаха си.

— Май трябва да съм благодарна, че изобщо се омъжи — измърмори тя. — Но не съм особено щастлива, че си избра англичанин.

След това се обърна към мен и заяви рязко:

— Нали знаеш, че по време на войната англичаните изпратиха съпруга ми в концлагер в пустинята?

— Заедно с много други националисти, които им бяха противници, просто нямаха друг избор. Дядо беше готов да отиде доброволец, за да се бие на страната на Ромел, но англичаните се пазеха от такива като него. Освен това думата концлагер е твърде преувеличена, нона. А и дядо беше активен член на фашистката партия — намеси се Изабела, преди да успея да отговоря.

— Той беше националист, обичаше Италия и вярваше в Мусолини, докато той не въведе онези абсурдни расистки закони. Това сложи край на партията му тук, в Александрия. Тогава ние всички се познавахме — евреи, копти, католици, гърци. И нямахме никакви проблеми. — Франческа въздъхна дълбоко и едва се въздържа да не се прекръсти. — Англичанин и при това атеист. Какво направих, за да заслужа всичко това?

— Той е учен, разбира се, че ще е атеист, Франческа — обади се Хермес.

— За мен това беше въпрос на съзнателен избор — обясних аз. — Вероятно ще се зарадваш, като чуеш, че майка ми, която беше католичка, също остана дълбоко разочарована от мен.

Колкото и да не ми се искаше, отговорът ми прозвуча като оправдание. Настъпи мълчание. След това Франческа заговори, а в думите й имаше такова напрежение, каквото никога не бях чувал досега:

— Науката не може да обясни всичко, Оливър. В живота има много тайнствени неща.

— Един път и Франческа да е права — каза Хермес и ми се усмихна.

Беше чаровна и откровена усмивка, почти като на дете. Не можех да не се доверя на топлотата, която струеше от този човек.

— Значи ето откъде си наследила склонността си към мистицизма — обърнах се към Изабела и посочих с глава Франческа.

Възрастната жена се наведе напред и стисна ръката ми неочаквано силно.

— Грешиш. Наследи я от съпруга ми. Джовани вярваше в мистицизма. Малкото ми останала вяра дължа на образите на светците, които съм събрала.

Пусна ръката ми. Ноктите й бяха оставили следи върху нея.

— Той беше маг, човек с визия — добави Хермес с въздишка и за миг между двамата възрастни като че ли настъпи примирие, все едно самият Джовани беше влязъл в стаята.

Изабела бързо се извърна от прозореца.

— Внимавай какво говориш, нона. Спестила съм на Оливър някои от мрачните тайни на фамилията ни. Не искам да си помисли, че всички сме луди.

— Но вие сте — обади се Хермес и двамата избухнаха в смях.

Франческа ми заговори, без да им обръща внимание: