Т. Лърнър - Сфинксът

— Стига, приятелю, Изабела те издаде.

— Тогава бях студент — станах член на прославената социалистическа партия на някогашна Велика Британия само за да ме харесват мацките. Исках единствено да се измъкна от тясната къща на родителите си и да не отида да работя в мината. И както виждаш, успях, а сега можеш да ме застреляш — заключих аз. Колкото и да не ми се искаше, думите ми прозвучаха като оправдание.

— О, стига, и ти като мен не можеш да се свъртиш на едно място.

Бари грабна от бюфета английската военна каска останала от времето на Първата световна война, нахлупи я на главата си и започна да марширува по паркета.

— Смяташ, че ако се установиш някъде за по-дълго време, цялото ти минало — нещастното ти детство, тъпите ти любовни истории, предадените идеали и работническото ти потекло — всичко това ще те настигне и ще предизвика истинска катастрофа. Бам, бам и си мъртъв.

— Нещо подобно.

Седнах на пода, изведнъж се почувствах изтощен от събитията през деня — погребението, помена, както и от странната среща в гробището.

— Бари, ужасно съм пиян и прекалено нещастен, за да философствам.

Настроението на австралиеца веднага се промени. Той постави каската на мястото й и ми помогна да се изправя.

— Добре, човече, а сега ме заведи при Златния Телец.

Отключих вратата на спалнята. Обикновено не заключвахме вратите във вилата, но бях запомнил настойчивите предупреждения на Фахир, колкото и замаян да бях през онези дни. Това беше най-малкото, което можех да направя. Металният цилиндър се намираше на пода в средата на спалнята, където го бях оставил по-рано. От него още се процеждаха кал и морска вода, които попиваха в килима. Бари клекна до цилиндъра и го почука леко с пръст.

— Все още е вътре, така ли?

— Според металотърсача — да. Това е някакъв уред, използван в мореплаването, поне Изабела смяташе, че е така. Освен това споменаваше нещо и за дървена рамка.

— Уред, използван в мореплаването? За коя епоха говорим?

Поколебах се. Може би ако не бях толкова пиян, нямаше да бъда толкова откровен, но лицето на Бари ми се стори толкова открито, разрошената му руса коса стърчеше като бодлите на разгневен таралеж.

— От времето на Птолемеите, по-точно от времето на Клеопатра.

Знаех, че според Изабела е принадлежал на Клеопатра, но не бях сигурен дали уредът не е още по-стар. Искаше ми се да бях слушал по-внимателно обърканите й понякога обяснения.

Бари присви очи.

— Това е невъзможно. По онова време не е имало мореплавателни уреди.

— Май ти беше човекът, който винаги твърдеше, че не трябва да позволяваме на общоприетите представи и очаквания да ограничат кръгозора ни.

— Цитатът е „очакванията на общоприетите представи“, пияно копеле такова. Криеш нещо, приятелю, кажи ми точно какво е смятала Изабела, че е открила.

— Някакъв астрариум, за който се смята, че има свръхестествени свойства.

Бари вдиган учудено вежди.

— Поне според Изабела е така — добавих бързо.

— Чудесно — това обяснява много неща, Оливър. Знам, че не вярваш, но нека да видим какви са били древноегипетските разбирания за магия. Според тях тя е тясно обвързана с религиозния култ и интелектуалните занимания. Например Изида е била смятана за „изкусна в магията“, тъй като й било съобщено тайното име на бога Слънце. Бог Тот, богът на писменото слово, също е бил бог на магията. Неговата задача била да подреди по значимост висшите божества — Озирис, Хор, Пта, Амон и Ра. Това му е дало изключително голяма власт. — Бари беше във вихъра си, с удоволствие се възползваше от всяка възможност да говори за древните египтяни. — Всеки уважаващ себе си магьосник, като мен например, е разполагал с богата библиотека. Предполагало се е, че магьосниците могат да прочетат всяка свещена дума, запетая и том от Тот, идеята е, че познанието ги прави точно толкова могъщи, колкото и самият бог. Казвам ти, понятията са много по-сложни, отколкото учебниците по история ги представят, но е възможно, наистина е възможно да се окаже, че древните са били прави.

— Какво общо имат всички тези приказки с астрариума или с астролабията или каквото, по дяволите, беше там? — попитах аз.

Бари потопи пръста си в калта в цилиндъра и го облиза, като очевидно не обърна никакво внимание на отвращението ми.

— Слушай, приятелю, ако този инструмент някога е бил използван от магьосник, трябва да възприемеш неговия манталитет и да се отнасяш с уреда с уважение и страх. Този артефакт, както ти упорито го наричаш, може да притежава страхотна сила, ако попадне в правилните ръце. В ръцете на някой, който знае как да го използва. Ако Изабела е права, значи този уред е бил създаден стотици векове преди епохата на Просвещението, преди отделянето на църквата от държавата, на религията от науката, преди началото на психоанализата. Не че предполагам, че толкова нещастно копеле като теб ще разбере нещо — завърши той мило.