Т. Лърнър - Сфинксът

— От манастира „Свети Паисий Велики“, Деир Ал Анба — отвърнах аз, молейки се да не долови английския ми акцент.

Приближи се до мен и се загледа в лицето ми. Забелязах, че на врата му проблясваше тънко златно синджирче. Дали на него не висеше кръст?

— Работя с отец Мина в библиотеката — продължих да обяснявам, надявах се предположението ми да се окаже вярно.

Офицерът се усмихна едва забележимо, след това се наведе напред така, че останалите да не могат да го чуят:

— Отец Мина ме е кръстил.

След това се обърна към останалите и им нареди:

— Пуснете ги да вървят!

Двамата войници и Мустафа се обърнаха и го изгледаха изненадано.

— Но, сър… — обади се по-младият войник.

— Казвам ви, не представляват интерес за нас. Пуснете джипа да мине!

Иззад танка се появи четвърти военен, но преди да започнат да спорят помежду си, двамата с Мустафа скочихме в джипа и потеглихме. Следващите няколко километра пътувахме в пълно мълчание. Чух как Рейчъл облекчено въздъхна.

Когато бяхме изминали вече доста път и танкът не се виждаше, Мустафа спря колата и се обърна към мен. Изражението му беше съвсем сериозно.

— Това нещо трябва да престане, Оливър. Съжалявам, че имаш неприятности, но ако имаш сериозно намерение да се захванем с новото нефтено находище, трябва да съм сигурен, че всичко ще бъде наред. Разбра ли ме?

— Само още няколко дена, Мустафа, и после ти обещавам, че всичко ще си бъде нормално.

— Нормално ли? Какво значи нормално? Току-що за малко да ни арестуват!

Той натисна газта и ние се понесохме като луди по черния път през пустинята.

— Нали човекът ни пусна. Успокой се, Мустафа, караш като луд. Ще ни избиеш! — викнах аз и сложих ръка на волана.

Той намали малко и после се обърна към мен. Никога не го бях виждал толкова мрачен.

— Нищо не разбираш! Четвъртият мъж не беше военен.

— Но нали беше облечен в униформа.

— Точно в това е въпросът, униформата му не беше истинска. Познавам войниците, които служат тук, Оливър. Аз самият съм служил войник. Четвъртият, най-младият, мога да се закълна, че не служи в армията.

— А къде тогава?

— Може би в тайната полиция, може да работи за правителството или някъде още по-нависоко. Не знам, но всичко това не ми харесва.

— Това ли е? — попита Рейчъл и се надвеси през прозореца на джипа.

Хълмът се издигаше вляво от пътя. Районът вече бе ограден и се виждаха дупките, в които екипът на Мустафа бе поставил взрив, за да получи сеизмичните данни.

— Ако можеш да чуеш земята, ще разбереш, че тя пее! — извика Мустафа и подкара джипа по каменистия хълм. — Разкажи й, Оливър! Кажи й, че в момента се движим върху чудо на природата. И тази земя ще направи и двама ни ужасно богати!

Спря до един голям камък и аз изскочих от джипа. Рейчъл ме последва, а Мустафа започна да разтоварва оборудването. Отворих багажника и извадих от там лопата и кирка. Обърнах се към Рейчъл. Стори ми се, че нещо я притеснява.

— Какво има? — попитах, докато отпъждах мухите от лицето си. — Не одобряваш ли всичко това?

— Мисля си, че природните богатства трябва да си останат недокоснати — отвърна тя. — Такива, каквито са си в природата.

— Рейчъл, от тях няма да се възползваме само ние с Мустафа и нашият инвеститор. Парите ще отидат в държавата, а от там при обикновените хора. Освен това ще има работа за местните хора.

Тя се огледа.

— Местните хора са бедуини — овчари и търговци — отбеляза тя с известна ирония в гласа. — Смяташ ли, че биха дошли да работят на нефтеното находище?

Не й обърнах внимание, измъкнах раницата изпод седалката, взех лопатата и кирката под мишница и се отправих към далечния край на хребета.

— Къде отиваш? — извика тя след мен.

— Нямам време за колебание, Рейчъл!

Рейчъл тръгна подире ми и започна да се изкачва по хълма, докато Мустафа, който се правеше, че не е чул пререканията ни, подготвяше оборудването за работа. Продължи да работи усърдно, докато прехвърлих билото на хълма и го изгубих от поглед.

Рейчъл ме настигна.

— Не прави необмислени неща, само защото си уплашен, Оливър. Не трябва ли да се опиташ да научиш повече за астрариума, преди да го унищожиш?

— Не мога да рискувам повече, Рейчъл. В противен случай той ще ме унищожи.

В далечината съзрях същия овчар, когото бях виждал и преди. Познах го по характерния десен на кърпата му за глава. Той седеше и наблюдаваше стадото мършави овце, които пасяха туфите дълга трева. Махнах му с ръка, но този път той не ме поздрави.