Т. Лърнър - Сфинксът

— Господин Уорнок, имате още един посетител. Този път е жена. Не можем да я пуснем в спалните помещения. Трябва да излезете на двора.

Рейчъл бе седнала на ръба на кладенеца на мъчениците, облечена в проста бяла рокля. Приличаше на младо момиче, въпреки безпокойството, което излъчваше. Отведох я в един по-малък вътрешен двор. Изненадах се колко щастлив съм, че я виждам.

— Господин Уорнок, не е разрешено на жени да преспиват в манастира — провикна се монахът, който ми бе съобщил за пристигането на Рейчъл.

Тя стисна ръката ми.

— Всичко е наред, уредих да остана в селото.

— Искам да поговорим само половин час насаме — обърнах се аз към монаха и той си тръгна.

— Ибрахим ме откри в хотел „Сесил“ — каза Рейчъл и ми подаде едно писмо. — Има лоши новини. Някакви мъже все още те търсят. Отново са нахлули във вилата въпреки допълнителната охрана. Дори са разкопали градината.

Хвърлих бърз поглед на писмото, опитвах се да открия в него нещо окуражително.

— Според него не са били египтяни — отбелязах аз, без да вдигам поглед от листа. — Нарича ги главорези, професионални военни.

Вдигнах очи към Рейчъл. Изражението й потвърди най-лошите ми опасения. Отново се върнах към писмото.

— Помощникът на Хермес Хемиедес е ходил да ме търси. Хермес е бил арестуван и е искал да използвам влиянието си, за да го пуснат на свобода. Явно Хермес има двойно гражданство, молил е да отида в британското консулство от негово име.

— От това, което си ми разправял за Хермес ми се струва, че в момента се опитва да те манипулира. Играе си със страховете ти — обади се Рейчъл.

— Защо му е да го прави? Той е в затвора, не аз.

— Може би се опитва да се добере до астрариума.

Вдигнах поглед към луната. Полумесецът тъкмо се появяваше над стените на манастира.

— Датата на смъртта ми остава непроменена, Рейчъл. Остават ми още три дена, като броим от утре сутрин. И най-ужасното е, че започнах да вярвам в това.

— Оливър! Придържай се само към рационалното, към действителните факти.

— Към действителните факти ли? Фактът е, че това… нещо открадна живота ми.

— Няма да умреш. Поне не след три дни.

Чух какво ми казваше, но никак не бях убеден в това. Изведнъж отново се сетих за нефтеното находище. Имах чувството, че астрариумът ме води натам, но може би имаше нещо още по-значимо. Нефтеното находище се бе появило в резултат на същото земетресение, което бе разместило пясъците в пустинята. Може би от мен се очакваше да затворя последната брънка във веригата, да занеса астрариума в Абу Рудиз и да го заровя в дълбините на времето, откъдето се бе появил. Мисълта да го закопая в пясъците изведнъж ми се стори ужасно логична, дори привлекателна. Какво щеше да стане, ако оставех астрариума там?

— Слушай, дойдох тук поради съвсем друга причина. Източникът ми се оказа съвсем достоверен. Тръгнала съм към тайната среща на високо ниво, за която ти говорех. — Думите на Рейчъл сякаш увиснаха в неподвижния въздух. — Това е голям пробив. Събитието на века е, трябва непременно да присъствам.

— За какво става въпрос?

Рейчъл се огледа наоколо и заговори почти шепнешком:

— Помолиха ме да присъствам на тайна среща между Садат и Бегин и да я отразя за поколенията. — Тя отново се огледа наоколо. — Ще се състои в Порт Тауфик след няколко дни. Реших да се отбия при теб по пътя си за натам. Има слухове, че Садат лично ще посети Кнесета, ако първата среща мине добре. — Говореше много развълнувано, въпреки че шепнеше. — Това означава мир, Оливър. Мир. Може би Египет най-после е поел по този път.

Отново имах чувството, че всички скорошни събития са свързани помежду си и се срещат в една точка. Стана ми ясно защо Маджид правеше такива отчаяни опити да се сдобие с астрариума и да съсредоточи вниманието си върху слабите страни на Египет. Един силен Египет би означавал край на опитите му да дойде на власт. Посещението на Садат в израелския парламент, събитие без прецеденти в историята, би означавало край на политическите му амбиции.

— Сериозно ли говориш — Садат в Кнесета? Осъзнаваш ли, че това е абсолютно революционна идея? Нито Сирия, нито Саудитска Арабия биха приели спокойно такова посещение.

— Казвам ти, че това ще се случи и аз лично ще присъствам на събитието. От петнайсет години чакам такава възможност. Петнайсет години, Оливър.

— Работила си здраво за това. Заслужаваш го.

— Наистина е така.

Рейчъл ми се усмихна, лицето й беше озарено от емоция, която ми беше непозната и въпреки това не ми беше чужда. Ентусиазмът и смелостта й бяха заразителни и аз се радвах, че в този момент е до мен. Беше егоистично от моя страна, но осъзнах, че имах нужда от нея, ако искам да осъществя плана си.