Т. Лърнър - Сфинксът

— Да ме проследи? Не ставай смешен, кой би проследил човек, тръгнал през пустинята, за да присъства на погребението на леля си? Освен това аз съм съвсем незначителна фигура в цялата тази история. И такъв искам да си остана, за разлика от теб, който винаги искаш да бъдеш в центъра на събитията. Няма да задавам никакви въпроси, вече ти обещах. Така или иначе трябваше да те видя, защото имам чудесни новини.

При тези думи той затвори вратата на килията. Сега помещението се осветяваше само от слабата светлина, която се процеждаше през тясното прозорче.

— Данните от геофизичните изследвания са готови — продължи той.

— И?

— Потвърждават, че запасите са огромни, поне един милиард барела, почти цялото количество се намира в съседния участък.

Усетих, че оставам без дъх. Погледнах Мустафа, не можех да продумам. Сега можех да мисля единствено за астрариума. Струваше ми се, че в момента си играеше игрички с мен, разкриваше ми едно огромно богатство и в същото време, поне на теория, ми оставаха само пет дена живот. Богатство и смърт. Или може би ме насочваше нанякъде, като ме караше да се върна на нефтеното находище. Ако се оставех на астрариума да ме води, дали нямаше по този начин да получа всички отговори? В главата ми започна да се оформя една все още неясна идея.

Мустафа разбра погрешно мълчанието ми и сложи ръка на рамото ми.

— Разбирам противоречивите ти чувства, братко. Тази сутрин вестниците писаха за банкрута на „Гео Консалтънси“. Но ние с теб сме късметлии, щастието ни се усмихна два пъти.

Хвърлих изпитателен поглед към него. Възможно ли бе да знаеше нещо за астрариума?

— Какво искаш да кажеш? — не успях да прикрия параноята в гласа си.

Мустафа се засегна и се отдръпна.

— Моля те, Оливър, с теб сме партньори, нали така?

Протегнах ръка, за да го успокоя.

— Извинявай. Напоследък ми е трудно да се доверя на когото и да било. Разкажи ми за новото находище. Тази новина наистина ме интересува.

— Първо разговарях с някои приятели в министерството. Правителството ще ни даде разрешение да разработим терена срещу съвсем приемлив процент. Ние можем да изберем компанията, стига да успеем да осигурим финансирането. Второ, намерих инвеститор, частно лице, което не иска пряко да се намесва в работата, но е готово да финансира дейността ни.

— И е готов да осигури всички необходими средства?

Бях безкрайно изненадан. Никога не бях чувал частно лице да финансира такива проучвания. Беше немислимо един човек да притежава такава огромна сума.

— Дори без инфраструктурата на „Гео Консалтънси“ да стои зад нас? — не престанах да се удивявам аз.

— Знае каква репутация имаш, Оливър, и има много високо мнение за теб.

— Откъде знае за мен? Кой е той? В петролната индустрия ли е?

— Не, той е бизнесмен, египтянин, но по-голямата част от живота си е прекарал в чужбина. Очевидно този човек, господин Именанд, е изключително богат. Той е добре познат в някои бизнес среди в арабския свят. Но иска шейсет процента от лиценза.

Отидох до прозореца. Камбаните на църквата бяха започнали да бият, монасите прекосяваха двора и се отправяха към нея с тихи, отмерени стъпки. Бяха съсредоточени, но едновременно с това напълно спокойни. Що за човек би вложил милиони долари в първоначални проучвания, при това собствени пари? Никога не бях чувал за подобно нещо. Единственото обяснение, което ми идваше наум, беше, че този човек има пълно доверие в репутацията ми на ясновидец.

Обърнах се отново към Мустафа:

— Подозрителен съм към хора, чиито мотиви не разбирам.

Той се засмя.

— Господин Именанд е ексцентричен човек, който би искал да спомогне за развитието на страната си. Но освен това е и ловък бизнесмен. Предполагам, че би искал да работи с теб и за в бъдеще. Той е тайнствена личност, но има отлична репутация. Имаме късмет, че е готов да ни подкрепи. Имай ми доверие, това е отлична сделка.

Мустафа разгъна няколко проучвателни карти и ги разстла върху дюшека.

— Проведохме тестовете, които искаше на отбелязаните от теб места. Интуицията ти се оказа съвсем правилна, с изключение на едно нещо…

— Какво?

— Можеш да видиш голямата структура, която с теб вече идентифицирахме, но открихме аномалии и на тези две места, което говори за…

— Наличието на още един резервоар под този — довърших изречението вместо него.

— Точно така. Още веднъж, приятелю, доказа, че си като цар Мидас. Всичко, до което се докоснеш, се превръща в злато.