Т. Лърнър - Сфинксът

— Това е едно от най-големите съкровища на библиотеката — каза възрастният човек. — Тетрадката на Сонини де Манонкур, френски естествоизпитател и пътешественик, участвал през 1799 година в експедицията на Наполеон.

Сърцето ми ускори ритъма си. Сонини де Манонкур, веднага разпознах името. В този момент се пренесох в Гоа и си спомних пламъка в очите на Изабела, когато ми разказваше за писмото на Манонкур, което Ахмос Хафре й показал. Аз самият бях виждал копие на това писмо в Британския музей и богато украсеният почерк, който бях видял в кабинета на Уелингтън, напълно съвпадаше с почерка, който виждах по страниците на тази тетрадка. Усмихнах се. Възможно ли беше отговорът на въпроса къде трябва да бъде положен астрариумът да ме е чакал тук през цялото време? Може би в тази тетрадка щях да открия как да спра предсказанието на устройството и да залича датата на смъртта си. Отец Мина ми подаде тетрадката, но ръцете ми трепереха толкова силно, че не можах да я поема. Той се намръщи неодобрително и я отдръпна от мен.

Набръчканият пръст на отец Мина се плъзна по страницата.

— Виждаш ли тук, долу, има някакви бележки и картинки. Те се отнасят до наоса, който Сонини е открил.

Той ми посочи няколко скици, направени с мастило, всяка от които показваше различна страна на наоса. Стените му бяха изписани със знаци, много по-късни от йероглифите, на непознат за мен език.

— Надписите върху наоса разказват как Клеопатра е получила подарък от един гадател. Този подарък е бил това, което ти наричаш астрариум.

Отец Мина замълча и изчака да види реакцията ми. Кимнах, подканяйки го да продължи.

— Точно така — казах аз.

— Астрариумът е бил подарен на Клеопатра от евнуха жрец Потин по случай сватбата й с по-малкия й брат Птолемей XIII. Наосът разказва историята на „небесната кутия“.

Кимнах отново, за да покажа, че тези факти са ми известни. Монахът внимателно отгърна една страница.

— Сонини де Манонкур описва този механизъм в писмо до Наполеон, в което обяснява, че „небесната кутия“ може да донесе не само щастие и богатство, но и смърт, нещо, което силно би заинтригувало императора. Писмото беше при нас, но един посетител го открадна през 1943 година.

— Ахмос Хафре — промълвих аз на един дъх.

Монахът рязко се извърна към мен, в погледа му се появи изненада, а след това подозрение.

— Ти познаваш ли Ахмос Хафре?

— Моята съпруга беше археолог. Тя ми е разказвала за него.

Опитвах се да говоря тихо и искрено. Отново започнах да се задушавам при мисълта, че астрариумът контролира живота ми, свързва отделните точки на картата и ме кара да се движа по траектория, която не можех да предвидя. Дали не ме бе подвел по някакъв начин, за да ме накара да дойда тук?

Възрастният монах ме придърпа към себе си, усетих острия му дъх върху бузата си.

— Писмото до Наполеон е било написано, но никога не е достигнало до него. Сонини де Манонкур е отседнал тук през 1778 година, имаме записки от онова време. В тях се говори за великия експеримент, за великото откритие, което той щял да направи. Сто шейсет и пет години по-късно, през 1943 година, точно преди края на войната, когато целият свят бе потънал в хаос, Ахмос Хафре дойде тук, за да прави проучвания за посещението на Сонини. Но ужасно се изплаши, след като го посетиха някакви странни хора. Открадна писмото и избяга. Може би ти знаеш защо? — попита отец Мина и впи немигащ поглед в мен.

Поклатих глава. Изведнъж започнах да се питам дали не бях попаднал в клопка, дали всичко не бе нагласено така, че да разкрия местонахождението на астрариума.

— След като той си замина, открих тетрадката, скрита в един алманах за билки. Цели пет години след отпътуването на Хафре превеждах съдържанието й. — Отец Мина продължи внимателно да разлиства страниците на тетрадката. — Бях сигурен, че тук мога да открия причините за предателството на Хафре. Бяхме добри приятели, така че за мен това беше двойно предателство. Наосът, за който пише Сонини, трябва да е свързан по някакъв начин с писмото до Наполеон. Но това тук е най-интересното… — Той посочи едно изречение на последната страница на тетрадката. — Тази дума тук означава „отровен бокал“. Потин, евнухът жрец, който подарил астрариума на Клеопатра, се е опитал да я убие и сам той да започне да царува, като използва дванайсетгодишния й брат Птолемей XIII като марионетка. Астрариумът може както да те дари с богатство, така и да ти отнеме живота. Отровен бокал — завърши той драматично, очевидно доволен от собственото си представяне.