Т. Лърнър - Сфинксът

Казах го съвсем искрено. Колкото и да не харесвах Йоханес Ду Воор, мисля, че не заслужаваше да умре.

— Да, да, тук е пълен хаос. Клиентите звънят от всички страни по света.

Рубен беше прагматичен човек и напълно предан на Ду Воор.

— Страхувам се, че новината е много по-лоша от това, което си прочел във вестниците.

— Кажи ми какво става — помолих аз и се приготвих да чуя най-лошото.

— Най-накрая прегледах сметките на дъщерните фирми, които Йоханес от месеци криеше от мен. Оказва се, че те са имали огромни заеми, всички гарантирани от компанията майка и подписани от Йоханес. Компанията дължи около двайсет милиона и голяма част от тези пари трябва да бъдат изплатени през следващите месеци. Сериозно обмисляме възможността да обявим компанията в несъстоятелност, съгласно Глава 11 от закона.

— А каква ще е съдбата на „Абу Рудиз“?

— Засега можеш да продължиш да работиш, но не си прави никакви дългосрочни планове. Според мен междувременно трябва да се замислиш за собственото си бъдеще. Но няма какво толкова да се безпокоиш, ти си най-добрият в този бизнес.

— Ами клиентите и репутацията на компанията?

— Клиентите се интересуват от хората, които работят по нефтените полета, Оливър. Ти самият много добре знаеш това. Ако искаш да започнеш самостоятелен бизнес, трябва само да го обявиш публично. Има много хора, които търсят спасителен пояс, за който да се хванат. Междувременно трябва да реша какво ще кажа на акционерите на утрешното събрание. А на теб ще ти кажа само, че никак няма да е лесно. Съжалявам, Оливър. Трябваше да го предвидя, Йоханес се държеше много странно през последните няколко месеца. Някои от последните му бизнес решения си били… направо казано… самоубийствени.

Чух звъненето на някакъв друг телефон.

— Трябва да затварям — продължи той. — Току-що се обадиха от „Уолстрийт Джърнъл“.

Затвори. Стоях като поразен. Мислех си, че все по-нарастващата параноя на Йоханес се дължеше на начина му на живот и на влошеното му здравословно състояние. Нямах никаква представа, че има трудности в работата и огромни дългове. Бързо набрах сателитния телефон на Мустафа. Щях да затворя, когато той отговори.

— Мустафа, ти ли си?

Последва мълчание, предположих, че той се оглежда, за да се увери, че в офиса няма никого.

— Оливър — прошепна той, — добре ли си, приятелю? Началниците казаха, че си изчезнал. Господин Фартайм е много загрижен за теб.

— Е, поне съм жив, а в момента и това е нещо. Изглежда притежавам нещо, до което много хора искат да се доберат.

— Нищо не е толкова ценно, че да умреш за него, приятелю.

— Така, като ме слушаш, смяташ ли, че съм мъртъв?

— Добре е, че не си загубил чувството си за хумор — засмя се Мустафа. — Имам нужда от теб тук. Пробите от новото нефтено поле изглеждат многообещаващи. Кога можеш да дойдеш, за да ги потвърдиш?

— След около седмица. А междувременно можеш ли ти да дойдеш при мен след няколко дни?

— Къде си?

— Аз ще те потърся. Ще намеря начин да ти изпратя съобщение.

— Ще чакам с нетърпение.

Почувствах се прекрасно, след като чух гласа му и познатите шумове от работата на нефтеното находище. Затворих телефона с огромно нежелание. Щом го направих, веднага ме обзе познатата ми вече паника. Разкъсвах се между вълнението да започна да разработвам новото нефтено находище и ужаса, че враговете ми продължават да ме преследват. Освен това астрариумът отмерваше оставащото време до датата на смъртта ми. Опитах се да се отърва от страховете си и да концентрирам цялото си внимание върху предстоящите ми задачи. Дали съдбата ми не бе започнала драстично да се променя в мига, в който завъртях дисковете, така че да показват рождената ми дата? Земетресението, станало в момента, когато Изабела откри астрариума, бе достигнало чак до пустинята. Структурите под повърхността на земята се бяха разместили. Беше се появило ново нефтено поле, което обещаваше огромно богатство. От друга страна пък, животът ми висеше на косъм. Съдбата ми беше тясно свързана с тази на Йоханес, но той щеше да направи живота ми изключително труден, ако бях решил сам да се заема с разработването на новото нефтено находище, защото това щеше да потвърди отдавнашната му параноя. Дали астрариумът по някакъв начин не бе откликнал на амбициите ми и не бе причинил смъртта на Йоханес, за да разчисти по този начин пътя пред мен? Отново имах чувството, че реалността около мен експлодира и аз се намирам в процес на свободно падане.