Т. Лърнър - Сфинксът

Чудих се защо ли сянката на Сет се появи по стените на катакомбите по време на ритуала. Дали целта беше да бъда принуден да повярвам, че душата на Изабела е била отнесена от дявола? А защо останалите участници в ритуала останаха шокирани от това? Сет част от плана им ли беше?

Не можех да дам отговор на тези въпроси. Вместо това бях обхванат от безпокойството, че астрариумът вече контролира не само мен, но и събитията около мен.

Рейчъл закачи торбата с плодовете и храната на куката над вратата и се обърна към мен. Изглеждаше изтощена, събитията от последните няколко дни си казваха своето.

— Навън е същински ужас, Оливър. Бомбената атака срещу „Шератон“ доведе до ескалация в политическото напрежение и американците смятат да отменят посещението на президента Картър. Добрата новина е, че след намесата на президента на Алжир между Либия и Египет е настъпило примирие. Казвам ти, човек не се чувства в безопасност по улиците само защото е западняк, да не говорим какво би могло да стане, ако тълпата разбере, че е американец. Опитах се да изкопча някаква информация от един приятел в посолството, но там са наложили пълно информационно затъмнение. Нещо сериозно се мъти. Чувствам го — каза тя и въздъхна тежко. — Снощи ужасно се притеснявах за теб. Защо не ми изпрати някакво съобщение? — попита тя и се намръщи.

Подадох й стол да седне и й налях чаша от гъстото черно кафе, което току-що бях сварил на примуса.

— Отидох в катакомбите в Ком ел-Шугафа — започнах аз. — Бях подмамен там от една жена, която страшно много приличаше на Изабела. Знам, че беше абсолютна глупост от моя страна, да не говорим, че можеше да ми коства живота. Но бях като омагьосан, трябваше да разбера какво става там.

— О, боже, Оливър…

— Чакай само да чуеш, нещата стават още по-лоши. Попаднах на някаква откачена възстановка и откачалките, участващи в тази ненормална работа ми инжектираха някакъв наркотик.

Разкопчах ризата си и й показах рамото си. Белегът, оставен от иглата, се бе превърнал в малка синина.

— Изпълняваха древноегипетския ритуал, наречен претегляне на сърцето — продължих аз. — Не мога да кажа със сигурност дали бяха египтолози, членове на местен култ или безработни актьори, наети за случая, но костюмите им бяха изпипани до последния детайл, а и те се отнасяха към задачата си абсолютно сериозно.

Спестих й ужасяващите подробности за сърцето, което бяха използвали.

— И според теб всичко това има връзка със смъртта на съпругата ти и с астрариума, така ли? — попита Рейчъл и леко докосна с пръст синината.

— Опитаха се да ме притиснат и да ме накарат да им дам астрариума. Предполагам, че това е същата група, в която е участвал и дядото на Изабела. Очевидно тя самата като дете е била въвличана в подобни „представления“.

Рейчъл се приближи до мен и се вгледа в зениците на очите ми.

— Според мен все още си под въздействието на наркотика. А аз си мислех, че тук, в Египет, е трудно да се сдобиеш с подобни вещества, освен ако нямаш връзки с армията. Министерството на отбраната в САЩ е провеждало експерименти с подобни халюциногени в Корея, преди време писах статия за това. Ужасна история.

— Те имат ли някакви дълготрайни последствия?

— Параноя, налудничавост, поява на неочаквани спомени.

— Чудесно, и без това вече страдах от подобни неща — заявих аз и кисело се усмихнах.

— Освен това има още нещо, което трябва да знаеш — въздъхна Рейчъл уморено. — Днес, през по-голямата част от деня, вземах за „Таймс“ интервюта от членове на семейството на Садат.

— И?

— Точно когато си тръгвах, една от лелите му ми каза, че предния ден са били посетени от друг журналист, който им задавал най-различни странни въпроси за рождената дата на Садат. Питал ги дали официално оповестената дата отговаря на истината, искал да знае точно в колко часа е роден Садат и други подобни. В началото лелята решила, че журналистът възнамерява да пише биография на президента, след това започнала да изпитва известни подозрения, защото въпреки че говорел английски и твърдял, че пише за американско списание, на външен вид журналистът приличал на арабин или, както каза тя, на саудитец. — Рейчъл ми кимна многозначително, в случай че не съм схванал какво точно иска да ми каже. — Даде ми визитната му картичка и ме попита дали някога съм чувала името му, или списанието за което пише.

— Чувала ли си го?

— Не, защото такова списание не съществува. Освен това познавам всички журналисти, които пишат за тази част на света, а такъв между тях няма. Това, което ме заинтригува, е защо някакъв журналист би искал да узнае точната дата и часа, в който се е родил Садат. Изглежда твърде странно, нали?