Т. Лърнър - Сфинксът

Аз бях облечен с джинси и фланелка, а Рейчъл носеше кафтан, но къдравата й руса коса се вееше по гърба й и привличаше любопитните погледи на блъскащата се тълпа.

— Трябва да се измъкнем от тук! — Огледах се бързо, за да се ориентирам къде се намирахме. — Насам! — провикнах се аз и сграбчих Рейчъл за ръката.

Започнахме да си пробиваме път през тълпата и най-накрая успяхме да достигнем другия край на улицата, главите и раменете ни бяха посипани с цветчета и конфети. Вече знаех как да стигна до единственото безопасно за мен място.

Отец Карлото бързо ни поведе навътре в катедралата, докато достигнахме една скрита стаичка в задната част на криптата. Чухме хора на момчетата, който репетираше на горния етаж, а приглушените им гласчета достигаха до нас. Стаята се намираше под каменните арки, чиято функция очевидно бе да поддържат сградата, и се наложи да се наведа, за да сляза по трите стъпала, които водеха към малкото помещение. Вътре миришеше на тютюн за лула, както и на восък, а бялата мазилка по каменните стени беше започнала да се рони. На светлината на единствената лампа видях, че там имаше само едно най-обикновено бюро, а покрай стените чак до тавана бяха подредени архивите на църквата.

Отец Карлото запали още една лампа. Меките черти на лицето му изведнъж се изостриха, когато се наведе над нея и тя го освети отдолу.

— Сигурни ли сте, че никой не ви проследи? — попита той.

— Изплъзнахме им се още в бръснарницата — отвърнах аз. — Мисля, че вече знам кои са. Надявам се само, че приятелят ми Абдул ще успее да ги убеди, че не е укривал никого.

Свещеникът вдигна ръка.

— Обещах ти убежище, не искам да знам нищо повече. Лично аз винаги съм ценял оцеляването повече от мъченичеството, но в момента никак не ми се иска да избирам между едното и другото.

Забелязах върху писалището старомоден телефон и се попитах дали работи. Отец Карлото отвори едно от чекмеджетата на бюрото и за моя изненада извади от там бутилка „Бенедиктин“ и три чашки.

— Това е подарък за Коледа от Свети Бенедикт — пошегува се той.

Двамата с Рейчъл се усмихнахме едва-едва. Дори тук, на сигурно място, не можех да потисна паниката, която караше цялото ми тяло да се тресе. Протегнах се и хванах Рейчъл за ръката, усетих топлината на пръстите й. Тя цялата трепереше и в този момент съжалих, че я бях въвлякъл в тази история.

Отец Карлото напълни трите чашки.

— Да пием за силата на духа. Мисля, че и на трима ни ще ни е необходима.

Усетих как алкохолът изгори гърлото ми и веднага ми помогна да дойда на себе си.

— А сега на работа. Знам в каква ситуация си изпаднал. Разговарях с отец Мина, без да разкривам тайната на изповедта. Той се съгласи да се срещне с теб — обясни отец Карлото. — За колко време искаш да изчезнеш от града?

Двамата с Рейчъл се спогледахме.

— Нямам много време, мислех да отсъствам най-много седмица. Така ще мога да поговоря с отец Мина и едновременно с това ще се отърва от Мосри и главорезите му. Ще реша също и какво да правя по-нататък.

Свещеникът веднага вдигна ръка.

— Моля те, не искам да знам кой те преследва. За мен е достатъчно това, че в момента си в нужда. Освен това църквата може да ти осигури убежище за една седмица, при условие, че не се задават никакви въпроси и не се очакват никакви отговори. Моите коптски братя винаги са под наблюдение, не бих искал да ги излагам на по-голяма опасност, отколкото е необходимо. И ако някой дойде да ме пита за теб, ще кажа, че не те познавам.

— Как мога да ви се отблагодаря, отче?

Струваше ми се невероятно, че този човек, когото едва познавах, беше готов да рискува живота си, за да ми помогне. В този момент бях готов на всичко, за да му се отблагодаря.

— Правя го заради Изабела и изповедта й. Тогава аз наистина не предприех нищо. Ще се моля и за теб един ден да се върнеш към вярата.

Намръщих се.

— Страхувам се, че ще ви разочаровам, отче.

Той се подсмихна и си наля още една чашка „Бенедиктин“.

— Ще видим.

Отново хвърлих поглед към телефона.

— Имам още една, последна молба. Трябва да позвъня на двама души. Ще се обадя за тяхна сметка.

Той побутна телефона към мен.

— Моля, заповядай. Сигурен съм, че не ме подслушват. Операторът принадлежи към паството ми.

Докато отец Карлото развеждаше Рейчъл из криптата, аз се обадих в централата и след малко ме свързаха с Ню Йорк. Звънях на Рубен Кац, главния счетоводител на „Гео Консалтънси“.

— Рубен, аз съм Оливър, обаждам се от Египет. Току-що чух новината и много съжалявам за случилото се.