Т. Лърнър - Сфинксът

— Не е необходимо да го правите. Имам още един въпрос, отче, рибата е християнски символ, нали така?

Отец Карлото се усмихна, най-после навлязохме в познатите му води.

— Рибата представлява учениците на Христос, някои от които, както знаете, са били рибари. През първи век след Христа това е бил тайният символ на ранните християни, които са пазили вярата си, въпреки че са били преследвани от Римската империя. Традицията се е запазила през вековете, а в тази част на света никога не е било лесно да бъдеш християнин. Дори и сега някои от младите копти в Александрия имат скрити татуирани символи, по които се разпознават. Този символ се среща в някои от стъклописите в гробниците в Ком ел-Шугафа, място, за което някои от нашите вярващи все още смятат, че е обитавано от духове.

Той се поколеба за миг, след това отново се огледа, за да се убеди, че църквата е празна, и продължи с нервен шепот:

— Но трябва да ви съобщя и още нещо… съпругата ви ме посети малко преди смъртта си.

— Какво ви каза? — попитах аз напрегнато.

— Помоли ме да я кръстя, за да може да се изповяда. Беше силно изплашена от нещо. Кръстих я още тогава и след това тя веднага пожела да се изповяда. Според мен, господин Уорнок, тя се е оказала забъркана в някаква история, която е излязла извън контрола й. Разказа ми за съществуването на предмет с такава историческа стойност, която би променила изцяло представите ни за религията. Попита ме дали църквата би му осигурила убежище при необходимост. Уверих я, че това е напълно възможно, но признавам, че се отнесох твърде скептично към думите й. Тя не беше първият египтолог, дошъл да се изповяда при мен, говорещ за подобни неща. Преди около двайсет години е имало още една млада жена, също египтолог…

Докато го слушах, си спомних за думите на Деметриус ал-Масри и историята, която ми беше разказал за трупа, от който също са липсвали органи. Потреперих, почувствах, че през стените на черквата премина внезапна студена тръпка. Коя беше тя?

— Значи вие знаете за съществуването на астрариума? — попитах го директно.

Отец Карлото видимо се стресна и се прекръсти.

— Моля ви, опасно е дори да споменавате това на глас. Но да, чувал съм за съществуването на такъв предмет. Познавам един монах от коптския орден, който веднъж ми разказа, че притежава древни документи, както от времето на фараоните, така и от времето на Наполеоновата инвазия, в които се споменава съществуването на този предмет. Отец Мина, от манастира „Свети Паисий Велики“ (Деир ал-Анба) в Уади ел-Натрун. Ако искате, мога много дискретно да го поразпитам, поне това дължа на съпругата ви. Не знам дали сте запознат с тази история, но има писмени сведения, оставени от един много ранен епископ, според които самата Хипатия е използвала астролабия и магьосничество, за да привлече един римски управител на Александрия към езичеството. Кой знае, може би става въпрос за същия механизъм?

— Изабела беше убедена, че Хипатия е била виновна единствено в това, че е била много по-умна и интелектуално по-извисена от мъжете около нея — отвърнах аз.

Отец Карлото се усмихна.

— Съпругата ви беше жена със силен дух. Може би трябваше да я посъветвам да напусне Египет… Но тя беше на ръба на истерията и не можах да разбера какво ми говореше. Сега искрено съжалявам, че не приех думите й по-сериозно.

— Кога стана това?

— Около две седмици преди смъртта й — каза той и се приближи към мен. — Елате отново след няколко дни, ще видя какво ще успея да разбера през това време. Но чуйте ме добре, приятелю, ако по някое време ви е необходимо убежище, ние ще ви помогнем. Можете да останете при моите коптски братя в Уади Ел-Натрун колкото е необходимо. Те са помогнали на много хора, а освен това, макар че не сте вярващ, вие сте все пак католик, нали така? А и с тази брада никой няма да ви забележи сред останалите монаси.

Огледах внимателно откритото му лице, питах се до каква степен бе запознат с обстоятелствата около смъртта на Изабела. За мен бе ясно, че той носеше бремето на изповедта й и му тежеше това, че е изиграл някаква роля в ненавременната й смърт.

Отец Карлото сложи ръката си на рамото ми.

— Моля ви, понякога в живота човек трябва просто да се довери. Запомнете добре думите ми.

И си тръгна, стискайки молитвеника в ръце.

Стоях до големия орган, който се намираше зад един витраж, изобразяващ мъките на Света Сесилия. Какъв ли ужас бе преживяла Изабела, за да достигне до решението да се изповяда пред свещеник? Знаех, че от време на време ходи на църква, но не знаех, че някога се е изповядвала. От какво се е опитвала да избяга?