Т. Лърнър - Сфинксът

— Разкажи ми какво стана с брака ти — попитах аз.

— О, много е сложно. Арон през цялото време твърдеше, че харесва еманципирани жени, но на практика не искаше да е женен за такава. Ами с твоя?

— Ние сме… бяхме ужасно щастливи.

Това не беше напълно вярно и въпреки че нямах намерение да прелъстя Рейчъл, струваше ми се, че ще изневеря на Изабела дори само ако произнеса името й.

— Кажи ми защо ме напусна тогава.

— Честно казано, Оливър, ние с теб бяхме възможно най-неподходящата двойка на света. От връзката ни просто нищо нямаше да излезе.

— Вероятно си права, но тогава ужасно ме заболя.

Направих болезнена гримаса, когато си спомних първата сърдечна болка, която бях преживял като възрастен мъж.

— Така беше редно, тогава ти беше само на двайсет и три — отвърна тя с усмивка.

Погледите ни се срещнаха, и двамата си спомнихме преживяното.

Над главите ни се разнесе поредният дискохит. Вдигнах поглед. Диджеят, млад слаб арабин, облечен в жълта копринена риза на флорални мотиви, бе вперил замислен поглед в празния дансинг. Пушек от тамян се издигаше над бара, а откритото звездно небе ни наблюдаваше развеселено. Нощният бриз донесе до мен аромата на парфюма на Рейчъл и изведнъж, въпреки всичко, въпреки мъката и умората ми, страховете ми се стопиха и изчезнаха.

— Това бяха невинни години — въздъхна Рейчъл. — Сега често се сещам за онова време. Особено когато ме обземе екзистенциален скептицизъм. И тези спомени ме карат да се чувствам ужасно стара. А ти как си?

— Аз ли? Едва преживявам.

Тя ме изгледа. Знаех, че си мисли, че едва преживявам загубата на Изабела. Допи уискито си, след това се премести по-близо до мен и въздъхна. Поколеба се за момент, след това реши, че може да ми се довери, и започна да ми разказва интимни подробности от живота си.

— Бракът ни се провали, защото изгубихме детето си. Беше мъртвородено. Арон успя да се справи с мъката доста по-добре от мен. Аз просто се потопих в работата си. И един ден, докато закусвахме, го погледнах и установих, че вече не го познавам. Това беше всичко — краят на една мечта.

Стиснах ръката й.

— Съжалявам.

— Ето ни сега тук двамата.

Забелязах, че не отдръпна ръката си от моята. Погледнах я и изведнъж ме обзе огромно желание да се разтоваря, да й разкажа всичко. Предполагам, че Изабела бе изпитвала същото и затова бе отишла при отец Карлото. Когато бе пожелала да се изповяда, всъщност е искала да свали огромното бреме от плещите си.

— Чудя се, Рейчъл, дали си достатъчно широко скроена, за да приемеш сериозно всичко, което ще ти кажа, независимо колко невероятно може да ти прозвучи.

— Ако има нещо, с което все още се гордея, то е, че съм достатъчно широко скроена…

Заведох Рейчъл във вилата и докато тя ме чакаше в хола, аз се промъкнах до кучешката колиба и взех раницата. След това я преметнах през рамо и двамата се отправихме към „Шератон“, където тя бе отседнала. Трябваше да й покажа астрариума и да й разкажа цялата история.

Докато се качвахме с асансьора към стаята й, усетих как напрежението между нас расте и атмосферата се изпълва с еротика. Усещах уханието й, топлината на тялото й, допряно до голата ми ръка. Питах се дали сетивата ми не ме заблуждават и дали евентуална връзка с Рейчъл не би била за мен начин да се отърся от мъката си по Изабела. Тази мисъл едновременно ме тревожеше и привличаше.

Улових погледа на Рейчъл и осъзнах, че и тя изпитва подобни чувства. Придърпах я към себе си и без да разсъждавам повече, впих устните си в нейните. Имах чувството, че през тялото ми премина електричество. Едва сега осъзнах колко много ми е липсвал допирът на женска ръка през последните седмици. Потопих се в кожата й, усещането беше съвсем различно от това, когато бях с жена си. Рейчъл имаше зелен вкус, ако изобщо подобно усещане може да се опише по този начин. Вкусът на Изабела беше с по-дълбок нюанс. Движехме се бавно, внимателно и с удоволствие се откривахме един друг, усещах твърдите й гърди под дланите си. Асансьорът леко се разтресе и спря, ние се отдръпнахме и някак стеснително се разсмяхме.

Тръгнахме, препъвайки се по празния коридор, като в същото време се целувахме и се мъчехме да се отървем от дрехите си. Влязохме в стаята й и изведнъж гледката на зелените стени и мебели с пластмасово покритие ме накара да се върна към реалността. Но Рейчъл отново ме прегърна и ме поведе към леглото.

— Следвай ме — засмя се тя.

След това свали широката си блуза и видях малките й стегнати гърди. Тесните й бедра се извиваха като екзотичен музикален инструмент, очертани от прилепналите й плитки джинси.