Т. Лърнър - Сфинксът

— Спасителят дава ключовете на Свети Петър. Красиво, нали?

Обърнах се и видях ниския, мургав, около трийсетгодишен мъж, който бе служил на погребението на Изабела. Ако не носеше расо, можех да го помисля за застрахователен агент.

— Какво символизира птицата? — попитах аз.

— Ястребът врабчар е символът на Свети Петър. Разбира се, ранните християни са заимствали от заобикалящата ги култура и по този начин коптите възприели някои от древноегипетските символи. Като например ястреба врабчар, който има важно значение и в двете религии. Интересувате ли се от подобни неща, господин Уорнок?

— Помните ме от погребението…

— Малко трудно ви познах. С тази брада в началото ви помислих за някой от нашите коптски братя. — Той протегна ръка, дланта му беше учудващо хладна. — С какво мога да ви помогна?

Огледах се внимателно наоколо, за да съм сигурен, че никой не може да чуе разговора ни. Катедралата изглеждаше съвсем празна, но аз не исках да поемам никакви рискове.

— Искам да ви задам няколко въпроса относно трупа на съпругата ми.

— Scusi?

Въпросът ми очевидно го шокира и той помисли, че не ме е разбрал правилно.

— Франческа ми каза, че тя е уредила така, че хора от вашата църква да вземат трупа от линейката и след това да го закарат в градската морга.

— Коя Франческа?

— Госпожа Брамбила, бабата на моята съпруга. Предполагам, че я познавате. Нали семейството й принадлежи към тази църква от десетилетия.

— Има някаква грешка.

— Но така ми каза самата госпожа Брамбила.

Отец Карлото ме поведе към един от страничните параклиси.

— Господин Уорнок, членовете на семейство Брамбила са отлъчени от църквата преди много години — каза той тихо.

— Отлъчени от църквата? — не можах да прикрия огромната изненада в гласа си.

— Да, през 1946 година. Проверих в регистрите ни, когато госпожа Брамбила ме помоли да отслужа опелото на съпругата ви в нашата църква. Проведох твърде труден разговор с епископа, но в крайна сметка решихме, че греховете на бащите, в нашия случай грехът на дядото, не може да има нищо общо с внучката. Нека Бог даде мир на душата й.

— Ами Паоло Брамбила? Той е починал през 1956 година, не е ли бил погребан с църковен ритуал?

— Прав сте, така е, но ритуалът не е бил извършен в тази църква.

Отклоних поглед встрани, опитвах се да прикрия огромната си изненада. Погледът ми попадна на един стъклопис, на който беше изобразен Свети Себастиян, от когото стърчаха множество стрели, а по лицето му бе изписана трагична гримаса.

— Защо са били отлъчени от църквата? — попитах аз.

— Това е въпрос от поверително естество между църквата и семейството.

Извадих портфейла си.

— Но аз съм част от семейството. И знаете ли, смятам, че от името на семейството трябва да направим дарение, да кажем — сто долара. Когато влизах, забелязах, че правите ремонт на покрива.

Отецът сви устни и видимо се поколеба. Най-накрая като че ли се примири и вдигна ръце.

— Така е, вашето дарение е добре дошло. Но, господин Уорнок, не можете да ме подкупите да ви разкрия съдържанието на тайните регистри на църквата.

Взех един молитвеник, оставен на съседната пейка, и пъхнах между страниците му две банкноти от по петдесет долара.

— Моля ви, отче, направете го заради починалата ми съпруга. Имам причини да мисля, че духът й не е намерил покой.

Подадох му молитвеника. Той ме изгледа продължително, очевидно се колебаеше дали може да ми се довери. Най-накрая взе книгата в ръце.

— Прав сте. И аз съм дълбоко убеден, че духът й не е намерил покой. Смъртта й беше огромна трагедия, най-вероятно напълно безсмислена. Що се отнася до отлъчването от църквата, става ясно, че дядо й е поддържал твърде неподходящи връзки с ексцентрични хора, които са организирали странни езически ритуали. Предполагам, че всичко е било безобидно, че това са били хора с интерес към историята, които са си позволили да прекрачат известни граници. В тази страна ехото от отминалите епохи звучи много силно. То може да те накара да си въобразиш какви ли не неща. Моят предшественик е бил готов да не обърне внимание на това, но хората от паството са се разбунтували. И после, когато Насър дойде на власт — продължи той почти шепнешком, — започна истински лов на вещици. Вече никой не беше в безопасност.

— Какво стана с трупа на жена ми?

— Нямам никаква представа. Със сигурност мога да ви кажа, че никой от църквата не е отишъл да го прибере. Аз видях единствено ковчега. Мога да ви покажа какво сме записали в дневника на църквата.