Т. Лърнър - Сфинксът

— Зоуи добре ли е?

— Получила е леко мозъчно сътресение. Всъщност според нея цялата случка е била много забавна, но нали знаеш, такава си е Зоуи. Кои са тези идиоти?

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Можеш ли да останеш при Зоуи за известно време? Мисля, че няма да посмеят да се върнат, а и освен това те търсят теб, а не нея, но все пак няма да е лошо, ако изчезнеш за известно време.

— Добре, така да бъде. Знам, че Изабела се беше захванала с нещо наистина грандиозно, нали така, Оливър?

— Пази се, Гарет.

Затворих и се усетих ужасно самотен.

Когато се върнах във вилата видях, че ме очаква докладът на Мустафа относно проучванията на новото нефтено поле. Данните за гравитационното поле, които неофициално бяхме събрали, изглеждаха все по-обещаващи. Ако успеех да си осигуря лиценз и финансиране, в скоро време можех да се окажа изключително богат. Питах се дали Йоханес Ду Воор би подкрепил това начинание. След това се сетих, че ме предупреди да не разчитам прекалено много на интуицията си и реших да събера по-конкретни данни, преди да му съобщя каквото и да е за новото потенциално нефтено находище.

Станах и излязох на балкона. Виждах рошавата козина на Тинин, легнал пред колибката си. Раницата с астрариума все още беше заровена под нея. Немската овчарка като че ли усети погледа ми и изръмжа в съня си.

Мислите ми се върнаха към лекцията на Амилия и хронологичното й описание на пътя, който астрариумът беше изминал. Отново ме обзе мъката по Изабела и в съзнанието ми изплува един спомен, когато двамата стояхме на брега на Ганг. Наблюдавахме как местните хора се потапят във водите на реката, когато изведнъж забелязахме, че течението повлече едно малко дете. Майката стоеше на брега и пищеше от ужас. В следващия миг Изабела вече беше във водата. Заплува като луда, достигна до детето и успя да го извади на брега, докато през цялото време аз стоях и я наблюдавах смаяно. Такава си беше Изабела, безстрашна, решителна и готова да действа на мига. Чудех се какво ли би направила тя на мое място. Каква би била следващата й стъпка? Независимо дали исках, или не, сега и аз бях изцяло погълнат от мистерията на астрариума. Дали не се опитваше да ми каже нещо, когато ме посещаваше в сънищата ми? В ума ми се въртяха думите на Амилия, че астрариумът може да предизвика хаос, но и да донесе щастие и започнах да осъзнавам колко много неща съм готов да приема в отчаяното си решение да разкрия загадката на механизма. Къде можеха да ме заведат символите, които Изабела ми бе посочила в съня ми? Рибата, бикът и Медузата Горгона. Знаех, че рибата е християнски символ. И в този момент се сетих, че Франческа ми беше казала името на свещеника от „Света Екатерина“.

Подпрях ръка върху хладната стена на катедралата и си спомних първия път, когато с Изабела бяхме дошли тук. Бяхме посетили катедралата само преди няколко месеца и много добре си спомнях страстта, изписана на лицето на Изабела, когато ми разказваше за патрона на черквата — Света Екатерина. Както много други учени, така и Изабела беше убедена, че Екатерина всъщност е християнското име на Хипатия от Александрия, която е била езичничка, занимавала се е с философия и е била разпъната на кръст, защото проповядвала публично идеите си. Освен това тя е била блестяща математичка и познавачка на вселената. Докато стоях на стълбите, имах чувството, че Изабела мина пред мен. Дългата й черна коса се развяваше, а тя продължаваше да ми разказва историята на Хипатия. След това изведнъж ми дойде наум, че второто ми посещение в катедралата беше по времето на погребението на Изабела.

Влязох вътре и веднага почувствах приятната прохлада. Високият сводест таван беше като мозайка от цветни лъчи. Отправих се към главния олтар, стъпките ми отекваха в дълбоката тишина. Мъжът, който метеше мраморния под, ми заговори на италиански, предлагаше ми да ме разведе из черквата. Попитах го къде мога да намеря отец Карлото и той изчезна през една странична врата. Използвах отсъствието му, за да се разходя наоколо, спомняйки си как изглеждаше катедралата на погребението на Изабела. Тогава имах чувството, че с позлатената си дървена украса и красивия си стъклопис олтарите са като излезли от някакъв сън.

Спрях пред един от прозорците, на който беше изобразен Исус Христос с трънения венец на челото, а ръцете и краката му бяха изключително слаби. Беше протегнал ръка към един възрастен мъж и му подаваше връзка ключове. Именно фигурата на възрастния мъж привлече вниманието ми. Стоях загледан в мъжа с посребрена коса, от лицето му струеше доброта и човеколюбие. Познах го веднага, това беше Свети Петър, пазителят на райските двери. Но това, което ми направи огромно впечатление, беше птицата, която кръжеше над лявото му рамо. Без съмнение беше ястреб врабчар. След това си спомних, че Зоуи ме бе попитала каква е птицата, която пърхала над моето ляво рамо. Без да се усетя, вдигнах ръка и я насочих към пространството до лявото ми ухо. Там нямаше нищо. Какво всъщност очаквах да открия, духове?