Т. Лърнър - Сфинксът

— Няма съмнение, че Клеопатра VII, която също принадлежи на династията на Птолемеите, е знаела за съществуването на астрариума от документите, намиращи се в библиотеката. Тя също така добре е съзнавала какви са неговите военни и магически способности.

Изведнъж усетих една ръка върху рамото си. Стреснах се и подскочих на мястото си, но тихият шепот на Хермес ми подейства успокоително:

— Не се паникьосвай, Оливър, и не предприемай нищо. Ще те измъкна от тук, просто изчаквам подходящия момент. Последвай ме, когато ти дам знак.

Хвърлих поглед назад. Хермес незабелязано бе седнал на мястото зад мен. Зад него, на последния ред, седеше Мосри. Той улови погледа ми и се усмихна студено и самодоволно, сякаш искаше да ми каже, че най-накрая е успял да ме притисне в ъгъла. Обзе ме неописуем ужас, стоях като закован на стола си. Настойчивият му поглед не ми позволяваше да мръдна. Погледнах към мястото, където се намираше прожекционният апарат, мистериозният мъж с аристократична осанка беше изчезнал, въпреки че не бях забелязал никой да напуска залата. На сцената Амилия вече привършваше лекцията си.

— Предполагам, че Клеопатра се е опитала да използва астрариума по време на последната битка между любовника си Марк Антоний и Октавиан — това е морската битка при Акциум. Тази хипотеза дължа на моята дълбоко уважавана, наскоро починала колежка Изабела Уорнок, по баща Брамбила.

Амилия впери поглед право в мен, очите й горяха.

— Историческите данни показват, че астрариумът се е появявал през различни епохи, като е имало дълги периоди от време, в които той практически се е смятал за изчезнал. Моето дълбоко убеждение е, че по времето на тези периоди той е бил пазен от тайна секта, съставена от поклонници на Изида, чиято единствена цел е била да направят така, че механизмът да бъде използван само за благото на човечеството. Що се отнася до местонахождението на астрариума днес, както и до способностите му да донесе на света хаос или благоденствие, никой не може да даде конкретен отговор. С това приключвам, благодаря ви за вниманието.

Амилия започна да събира листовете с бележките си и най-неочаквано в този момент завесата падна. След това лампите примигнаха и изгаснаха. Залата потъна в непрогледен мрак. Хората започнаха да крещят, да стават от местата си и да блъскат столовете си. Скочих на крака и в същия миг Хермес ме сграбчи за ръката.

— Насам! — прошепна той.

Дръпна ме напред и ние започнахме да се изкачваме по стълбите, които водеха към сцената, като се препъвахме в тъмнината. След това си проправихме път през меките кадифени завеси. Примигнах няколко пъти, когато преминахме от другата страна, очите ми не можеха да свикнат със светлината. Точно пред мен, от пода на сцената, струеше бледа светлина, а Хермес беше коленичил до нея. Там се намираше трапът на сцената. Амилия не се виждаше никъде наоколо.

— Влизай тук, бързо!

Спуснах се нататък и слязох по малката стълба, последван от Хермес, който затвори капака на трапа. Поведе ме през лабиринт от подземни проходи, като осветяваше пътя ни със запалката си. Сигурно навремето това са били тесните каменни улички на древна Александрия, знаеше се, че под повърхността на съвременния град има множество такива лабиринти. Хермес държеше запалката високо над главата си и ме водеше почти на бегом през каменни аркади и тухлени тунели, по чиито стени се стичаше влага, а въздухът беше задушен, миришеше на плесен и сяра. Предположих, че добре познава тези лабиринти, но въпреки това останах изненадан от увереността, с която се движеше. Спънах се и се подпрях на едно коляно. Панталонът ми се намокри от водата, която се стичаше по пода на тунела. Хермес ми помогна да се изправя.

— Добре ли си?

— Ще се оправя. Къде се намираме?

Той вдигна запалката си и освети древния таван. Видях останки от римска мозайка, изобразяваща Зевс, седнал на трон.

— В момента сме точно под стадиона, недалеч от вилата ти — отвърна той.

Изведнъж зад нас проехтяха викове. Двамата се стреснахме и извърнахме глави назад.

— Само на десетина минути зад нас са — каза Хермес и ме дръпна напред. — Трябва да побързаме. Ще те убият, ако ни заловят.

На лицето му бе изписано напрежение. Опитвах се да се движа колкото е възможно по-бързо куцукайки, и само ужасът ме възпираше да не се строполя на земята от болка. Стори ми се, че мина твърде много време, преди да достигнем до една желязна стълба.

— От тук — нагоре. Когато излезеш на улицата, ще се ориентираш къде се намираш.