Т. Лърнър - Сфинксът

— А накрая ето и злодеят Сет. Той е най-сложният и непредсказуем от всички богове. Повечето хора се страхуват от него, но онези, които се стремят към властта, го боготворят. Сет е бог на хаоса, войната, конфликтите, бурите, ветровете, мрака и злото, той е богът, пазител на Горен Египет. А това тук е образът му в животинска форма…

На екрана се появи странно митично създание — доста приличащо на едро куче, но имаше извит клюн като на птица, остри уши и това, което най-много ме впечатли, раздвоена опашка. Вперих поглед в него. Приличаше на някои от онези безкрайно древни образи, които се появяват в кошмарите както на вярващите, така и на безбожниците. Гласът на Амилия ме върна отново в залата.

— Изобразяват го също така като черно прасе или хипопотам, особено в сцените, когато се бори с Хор. Понякога са го рисували като мъж с яркочервена коса, защото за древните египтяни червената коса е била символ на злото. Той е враг, който в никакъв случай не трябва да бъде подценяван.

Пред очите ми се появиха рижавите бакенбарди на Хю Уолингтън. Не можех да се отърва от глупавата асоциация, която направих, въпреки че Амилия продължаваше да говори. Помъчих се да се съсредоточа върху думите й. До този момент не бях чул нищо ново за астрариума, но бях сигурен, че скоро щеше да започне да говори по любимата си тема.

— Сет убива Озирис и води битка с Хор, но в крайна сметка Хор излиза победител. Сет, богът на мрака, е принуден да се оттегли, след като богът на слънцето Ре, създателят на света, му дава две близкоизточни богини за съпруги. — Появи се следващият диапозитив. — Ре възлага на Сет да отговаря за гръмотевиците в небето. Някои твърдят, че Сет никога не се отказва от битките, само ги пренася в отвъдния свят. Но това е друга история. А сега се връщам към първоначалната си хипотеза — хората винаги са били силно привлечени от Изида. Тя е върховната богиня, тя е най-висшето въплъщение на магьосничеството, затова не е никак чудно, че съществуват култове, посветени изцяло на нея. В центъра на един от тези култове стои определен предмет, астрариум, който за първи път се появява по времето на царуването на Рамзес III. Ако говорим с езика на юдеохристияните, това са годините от 1198 до 1166 преди Христа. Казвам това, защото аз лично вярвам, че Рамзес има отношение към извеждането на евреите от Египет, оглавявано от Моисей. Освен това смятам, че Моисей става велик магьосник, докато е живял в двора на Рамзес и е бил обучаван от най-добрите магьосници и астролози на онова време. Един от тях създава и изработва „небесната кутия“, посветена на Изида. Това е мощно средство, което помага на фараона да отблъсква набезите на „морските народи“ и да пази населението от чумата, появила се по онова време. Твърдо вярвам, че Моисей открадва именно този астрариум, за да осигури безопасността на народа си при бягството му от армията на фараона и да премине през непреодолимото препятствие на Червено море. Той използва този свещен предмет, за да раздели водите му и народът му да премине по суша.

Прожекционният апарат продължаваше да бръмчи и на екрана се появи друг диапозитив, изобразяващ драматичната библейска картина, при която Моисей, вдигнал високо ръце, стои на брега на Червено море, а морските вълни бушуват от двете му страни.

— След това Моисей най-вероятно оставя астрариума в един малък храм на Изида на Синайския полуостров. Причината за това без съмнение е чувството му за вина, както и все пак останалото в него уважение към богинята и желанието му да я умилостиви. И астрариумът остава там в продължение на цели десет династии, за да се появи по времето на последната — Тринайсетата династия. За астрариума се споменава в пергаментите от времето на царуването на Нектанебо II.

Амилия се огледа, сякаш очакваше някаква реакция от страна на аудиторията. Цареше абсолютна тишина. Чуваше се само звукът от перото на писалката на полския археолог, който усърдно си водеше записки, както и шумът от вентилатора на тавана. Тя направи жест към асистента си и на екрана се появи нов образ. Този път това беше Нектанебо — статуята на фараона, седнал на трон с картуша му под него. Познах го веднага, защото го бях виждал на саркофага му в Британския музей. Обърнах поглед назад, беше ми много любопитно да видя реакцията на Хермес. Той стоеше на ръба на стола си, вперил напрегнато поглед в Амилия. Ако не го познавах добре, щях да си помисля, че погледът му е изпълнен с безмерна злоба. За момент отново се зачудих каква ли бе връзката между двамата египтолози и какво ли криеха те.