Т. Лърнър - Сфинксът

Един млад арабин със сериозно изражение на лицето, предполагам студент по археология, се появи и спусна щорите. Залата веднага потъна в слабата жълтеникава светлина на фенерите, която създаваше мрачна атмосфера.

Чувствах се в по-голяма безопасност, когато всичко наоколо беше осветено от сутрешното слънце, но забелязах, че зад гърбовете ни беше поставен прожекционен апарат. Какво друго може да очаква човек от Амилия, освен да създаде театрална обстановка, казах си аз, подразнен от влечението на египтоложката към драматичните ефекти. Точно в този момент завесата се вдигна и публиката вяло изръкопляска. Вдигнах поглед и видях, че Амилия беше застанала на подиума и стискаше в ръка записките си.

Тя постави листовете с театрален жест върху катедрата, оправи перлената огърлица върху вълнения си костюм, сложи очилата, които висяха на верижка на врата й, и започна:

— Някои от вас много пъти са ме слушали да изнасям лекции по тази тема. На всички ви е добре известно, че съм силно привлечена от историята на Банафрит, Нектанебо и Изида и че това ми е коствало не само академичната ми позиция, но и професионалната ми репутация.

Амилия спря и изгледа аудиторията предизвикателно, сякаш търсеше сред нас онези, които биха я охулили. Настъпи гробна тишина. Само младият студент, застанал до прожекционния апарат, нервно се изкашля. Тя сведе поглед и продължи:

— Но преди да започна, искам да кажа само няколко думи за древноегипетските божества, за да може дори и лаикът, който се намира сред нас, да разбере тяхната значимост и огромно влияние, което са имали върху хората. Ако обикновен човек прегреши пред бога или като оскверни нещо, което му принадлежи, или извърши грях, наказанието е лишаване от задгробен живот. Но ако целият народ прегреши пред боговете, техният грях може да разруши целия свят. В древноегипетската митология потопът е често срещана апокалиптична тема, по-късно възприета и от християните. Позволете ми първо да ви представя Изида.

На екрана се появи образът на Изида — огромна гранитна статуя на богинята, която носеше на главата си корона от рога на крава със слънчевия диск между тях, а в ръцете си държеше детето Хор.

— Изида е върховната богиня. Тя е сестра и съпруга на Озирис и майка на Хор, преди Сет да убие Озирис. Надарена е с огромни магьоснически способности, които й били дадени от бога Слънце, който разкрил пред нея тайнственото си име. Тя е единствената, която притежава тези необикновени умения. Това е сила, с която всички трябва да се съобразяват, колкото вдъхновяваща, толкова и ужасяваща. Изида е богинята, която въздава възмездие.

На екрана се появи следващият образ. Озирис държеше фараонския скиптър пред гърдите си.

— Това е Озирис, повелител на подземното царство и владетел на Египет, докато брат му Сет не го убива. Тук го виждате с колоната Джед в ръце, която символично представя гръбнака на Озирис. Той е съдията, който съди душите на умрелите, готов е да накаже грешниците, но е добър към онези, които са водили праведен живот. Той играе основна роля в най-важния от всички религиозни ритуали — ритуала по претеглянето на сърцето. Моля, следващия диапозитив, Абдул…

Апаратът изщрака и на екрана се появи следващият диапозитив. Това беше Тот, любимото божество на Бари. Разпознах го веднага, защото го бях виждал в олтара, който Бари му бе направил в дома си, както и от колоритното описание на бога, което бях чувал от австралиеца. Погледнах божеството с глава на ибис и имах чувството, че виждам свой стар приятел.

— Ето и друг бог, който играе важна роля при ритуала по претеглянето на сърцето. Това е богът на луната Тот, който е дал на хората йероглифите, но дар само за елита на обществото и за свещениците. Главата на ибиса символизира луната, а извитият клюн представлява полумесеца. Можете да го срещнете изобразен като бог с глава на павиан, тъй като е известно, че павианите стават много раздразнителни призори. А това, разбира се, е Хор. — На екрана се появи образът на бога с глава на ястреб. — Той е син на Изида и Озирис и въплъщава в себе си представата за божествената власт на фараона. Ранното му детство е белязано от нападенията на Сет, който безуспешно се опитва да го унищожи, безуспешно, поне до този момент…

Амилия се усмихна. Някой зад мен се разсмя, обърнах се, за да огледам аудиторията и забелязах, че отзад, близо до прожекционния апарат се е появил един нов човек, висок и слаб възрастен мъж, с изключително изящен профил. Присъствието му ме обезпокои, имаше царствено, но и твърде злокобно излъчване. Обърнах се да го огледам по-добре, но не можех да видя лицето му на слабата светлина, без да се приближа до него. Почувствах се неудобно и отново насочих вниманието си към катедрата. Сега на екрана се бе появил образът на Сет.