Т. Лърнър - Сфинксът

— Йероглифите говорят за велика „небесна кутия“, която е унищожила армията на фараона и е помогнала на огромен брой роби да избягат. „Небесна кутия“, способна да причинява смъртта на владетели, да мести морето, земята и небето. „Небесна кутия“, принадлежала някога на Изида, великата богиня на магията. Важно е да знаем, че Нектанебо е управлявал страната във време на граждански бунтове и политически интриги и за да наложи властта си, е трябвало да се обърне към величието на миналото, така че да подчини политическите си противници и да възроди великата египетска държава. Освен това над него непрекъснато е тегнела заплахата от нападение на персите. Нуждаел се е от силно оръжие, което да притежава магическа и духовна мощ. Банафрит, която е била едновременно негова любовница и велика жрица на Изида, е знаела за съществуването на астрариума и е изпратила свои доверени хора, които да го търсят на полуостров Синай. Знаем, че го е открила, защото в един от храмовете на Изида, построен от Нектанебо в нейна чест, може да се прочете стих, в който е описано точно това събитие. Но астрариумът се обръща срещу Нектанебо и предсказва датата на смъртта на фараона. Малко са известните факти по този въпрос, затова повечето от нещата, които ще кажа от тук нататък, са по-скоро догадки. Предсказанието за смъртта на Нектанебо би отслабило властта му, ето защо той направил всичко по силите си да скрие тази ужасна тайна. Има и още една интерпретация — враговете му, а по това време страната е била обхваната от политически размирици, са извлекли от предсказанието максимална изгода, ако въобще те самите не са го измислили, за да предизвикат смъртта на фараона и така да се окаже, че предсказанието се е сбъднало. Последната интерпретация, която може би е най-нереалната от всички, е, че враговете са използвали способността на астрариума да предсказва и са убили фараона, като са принудили астрариума да покаже датата на смъртта на владетеля. След като е дала на своя любим най-мощното оръжие от онова време, с цел да спаси живота му, Банафрит е трябвало да стане свидетел на падението на любимия си фараон. Древният Египет е бил управляван от магьосници и заклинатели, ръководени от капризните, но могъщи богове и богини. Няма невъзможни неща, дами и господа. След това в продължение на столетия никъде не се споменава за „небесната кутия“ или астрариума. Той, както и Нектанебо II, мистериозно изчезват от този свят. След това персите завладяват Египет, а после идва Александър. Астрариумът се появява отново едва по времето на управлението на Птолемей III. Има данни, че във великата Александрийска библиотека, наричана още Храмът на музите, се е пазил папирус, в който е бил описан този механизъм и неговата огромна мощ. Библиотеката е била разрушена през 30-та година след Христа.

На екрана се появи една средновековна рисунка на библиотеката, на която тя бе изобразена така, както най-вероятно е изглеждала, преди да бъде погълната от пламъците заедно с цялото писмено богатство на човечеството от онова време.

— Това е била най-голямата библиотека по време на античността, а може би и изобщо, създадена от човечеството. В нея Птолемей III възложил на седемдесет равини да преведат на гръцки петте книги от Стария Завет, които съставлявали Тората (Петокнижието). Тук се съхранявали и най-великите научни трудове в областта на математиката, астрономията и медицината от онази епоха. Имало ръкописи на много езици — на арамейски, на иврит, на набатейски, арабски и санскрит, както, разбира се, и на египетски. Това е така, защото Александрия по онова време е бил истински космополитен град. Всички важни научни трудове се съхранявали тук. Известно е, че Птолемей III е проявявал огромен интерес към религията и мистицизма.

През публиката премина вълна от напрежение, всички започнаха да си шепнат нещо възбудено. Извърнах се бавно и за свой най-голям ужас видях, че Мосри и Омар стоят в дъното на залата и се взират към сцената на слабата светлина на фенерите.

Всичките ми мускули се напрегнаха, бях готов всеки момент да побягна към страничната врата, когато изведнъж нахлуха четирима полицаи и застанаха по двама от двете страни на залата. С изненада забелязах, че тяхното присъствие възпря Мосри и неговия помощник от по-нататъшни действия. Двамата седнаха на последния ред, скръстиха ръце и впериха злобни погледи в Амилия, която се смути силно и събори част от листовете си от катедрата. Забелязах, че докато ги събираше, ръцете й силно трепереха. Гласът й също трепереше, но тя очевидно бе твърдо решила да изнесе лекцията си докрай. В това време полицаите обхождаха залата и оглеждаха присъстващите. Стоях като парализиран на стола си, не можех да реша какво да предприема.