Т. Лърнър - Сфинксът

— Какво знаеш за убийството на Бари Дъглас, както и за разпитите, на които бях подложен? — не успях да прикрия агресията в гласа си.

Амилия леко се стресна от въпроса ми, след това се огледа и се приближи към мен.

— Доколкото разбрах, господин Дъглас се е самоубил. А що се отнася до ареста ти, аз те предупредих, но ти така и не ми обърна внимание — отговори тя тихо.

— Бари не се е самоубил и ти много добре знаеш това. Защо да ти вярвам? И Изабела ти нямаше никакво доверие.

— Изабела се свърза с погрешните хора. В това се състоеше нейната трагедия, а сега и твоята.

— Имаш предвид, че не е останала в сектата, към която ти самата принадлежиш, така ли? — попитах я остро.

За моя най-голяма изненада тя избухна в смях:

— Какво разбираш под „секта“?

— Група от хора, които сляпо вярват в една и съща философия или религия, за разлика от всички останали — отвърнах аз съвсем сериозно. — Човек би могъл да ги нарече дори фанатици. С други думи, опасни хора.

— Бъдещето принадлежи на фанатиците, независимо дали това ни харесва, или не. Но аз не членувам в никаква „секта“, както ти се изрази преди малко.

Бързо смених тактиката си. Трябваше да получа отговор на въпросите си, а съдейки по изражението на Амилия бях убеден, че тя крие от мен нещо изключително важно за по-нататъшното ми разследване.

— Искам да знам кой уби Бари.

— Ако не е било самоубийство, то тогава, предполагам, са същите хора, които стоят зад ареста ти. За всичко това е необходимо твърде голямо влияние пред египетските власти. Помисли си добре върху думите ми.

Стиснах ръката й за китката.

— Знаеш ли, че трупът на Изабела е бил похитен?

Повиших глас и няколко души наблизо се обърнаха и ни изгледаха. Забелязах, че Хенриз разговаря оживено с Франческа Брамбила близо до бялото мраморно стълбище.

Амилия се дръпна и освободи ръката си.

— Мога да ти помогна, Оливър. Трябва да знаеш, че и Нектанебо, също като Орфей, е изживял велика любовна история. Представи си само в каква тайна е трябвало да пазят любовта си. Нектанебо е имал няколко съпруги и те всички са мразели Банафрит. А тя е била неговата тайна любов. Тази жена е имала достъп до всички висши свещенослужители и е имала възможността да шпионира за своя любовник и да му съобщи в случай, че се готви заговор срещу него. Трябва да е била наистина изключителна — интелигентна, властна и без съмнение, красива. Както Нектанебо, така и Банафрит са рискували не само репутацията си, а вероятно и живота си, като са се отдали на любовта си един към друг.

— Стига с тези митове, Амилия. Прочетох дисертацията ти. Това, което искам да разбера, е, защо и ти, както и всички останали, копнееш да го притежаваш?

— Астрариумът сам избира кой да го притежава, а мой дълг е да бдя над притежателя му. Също както Орфей и Банафрит е била готова да слезе в царството на мъртвите, за да спаси любимия си. Както може би и ти си готов да го направиш, Оливър.

— Казах ти, престани с тези загадки!

През рамото на Амилия забелязах Хенриз, който си проправяше път през хората в залата и се бе насочил към нас. Заговорих бързо и тихо, в гласа ми ясно звучеше заплаха:

— Кажи ми тогава, защо астрариумът не е спасил Нектанебо от сигурна смърт?

— В началото на своето управление Нектанебо потушил възможен преврат, който идвал откъм делтата. В това време Египет все повече затъвал в упадък. Свещениците, които разполагали с много власт твърдели, че Нектанебо е обидил самата Изида и че единственият начин да умилостиви богинята и да спаси Египет е бил да й построи необикновен храм и да открие „небесната кутия“, която била изнесена от Египет преди стотици години, когато могъщият еврейски магьосник Моше бен Амрам ха-Леви, т.е. Моисей, я откраднал от Рамзес III.

— Знам всичко това, Амилия. Моля те, говори по същество — прекъснах я нетърпеливо.

Видях, че Франческа беше вперила поглед в нас.

— Изида е била почитана заради магьосническите си способности, а когато Моисей откраднал астрариума, това се е сметнало за обида не само към Рамзес III, но и към самата Изида. — Амилия се огледа нервно наоколо и продължи: — „Небесната кутия“ вече е имала репутацията на страховито оръжие и на свещен предмет и когато разбрала, че свещениците твърдят, че Изида си я иска обратно, Банафрит съзряла в това възможност да помогне на Нектанебо, като върне „небесната кутия“ на богинята. Тя открила астрариума и отново го посветила на Изида. Една могъща магьосница се поклонила пред богинята, за чиито магьоснически способности се разказвало в митовете. Сигурно е била величествена церемония. Но има и още нещо. Има една история, изписана върху наос, който датира от около петдесет години след изчезването на Нектанебо.