Т. Лърнър - Сфинксът

— Има много неща, които не мога да си обясня — звездите, които са по-стари от светлината, променливите чувства на жените, мечтите на президента Садат и въпреки това вярвам в тях, защото ги виждам с очите си. Може да е магия, но ето го и това пред очите ми. Такава е волята Божия и аз вярвам в нея.

Той се усмихна отново, извади от пазвата си муска против уроки и я допря до челото си.

Вниманието ми беше привлечено от черна буца, която лежеше на земята. Вдигнах я и я помирисах. Имаше силен, остър мирис, беше катран, примесен с нефт. Вероятно се бе появила на повърхността по време на земетресението и вече се разлагаше под въздействието на въздуха и слънцето. Усетих как гърлото ми се стегна от вълнение. Прикрих чувствата си и пуснах част от буцата в джоба си.

Изправих се и проследих с поглед пласта по-тъмен пясък, който завършваше в една малка пукнатина в земята. От нея бе израснал храст, вече изсъхнал, а в калта около него се виждаха множество отпечатъци от птичи крака. Хищни птици се срещаха доста често из пустинята, но кал? В този район от години не бе капвала капка дъжд.

— Оливър!

Гласът на Мустафа ме стресна. Той самият се показа на билото, размахвайки някакъв лист в ръка.

— Геофизичните данни изглеждат много обещаващи. Знаех си, че сме близко.

Докато се изкачвах по склона към него, бедуинът ме настигна и ме хвана за ръката.

— Това е Божие творение. Не можеш да го ограбваш, без това да има последици за всички нас. Не забравяй, приятелю, че ти си само един човек, а Аллах е всемогъщ!

Върнахме се на нефтеното находище, което разработвахме. Обиколих сондажната кула, в чието изграждане бях участвал преди няколко месеца. Тя бе преместена на около километър на югозапад и сега сондираше в същия резервоар, в който бяхме направили и първия кладенец. Този кладенец в момента произвеждаше около петнайсет хиляди барела на ден. Видях как нефт и кал се изкачват по сондата и вече беше ясно, че и от този кладенец ще се добива не по-малко нефт, отколкото от предишния.

От огромните сита поставени наблизо се издигаше пара, докато горещата кал излизаща от недрата на земята се изливаше през тръбата като вътрешностите на някакво огромно подземно чудовище. Огромните сита се движеха и по този начин отделяха калта от парчетата скала в нея. След това калта се отмиваше в ямите и изпълваше въздуха с острата миризма на нефт и пръст. Махнах с ръка на работника, който наблюдаваше отделянето на скалните парчета, и след това дръпнах Мустафа встрани от шума на генератора.

— Онова ново нефтено поле се намира на терен, за чието разработване ОПЕК е дала разрешение, нали така?

— Естествено.

— И досега не си споменавал на Йоханес за него?

— Аз работя за теб, Оливър, не за Йоханес. Знаеш това много добре.

Кимнах, след това ужасен от внезапно обхваналата ме алчност, вперих поглед в хоризонта. Видях един камион, на който бяха натоварени огромни конструкции, които щяха да се използват при изграждането на този кладенец. Тази гледка ми вдъхна увереност. Тук ставаше въпрос за индустрия и търговия, а това са колелата на прогреса. Познавах този терен и имах пълно доверие в него.

— Хайде, преди да кажем нещо на когото и да било, да прокараме сеизмичните линии и да видим какво ще излезе. Може би така ще е най-разумно.

— Съгласен съм с теб, приятелю.

Мустафа си подаде ръката и аз я стиснах, договорът беше сключен.

Но докато се отдалечавах, предупреждението на Енрико Силвио за това, че астрариумът може да ми предложи фаустовска договорка, отекваше в съзнанието ми въпреки бумтенето на сондажната кула. Полагах огромни усилия, за да си наложа да мисля рационално и въпреки това не можех да се отърва от мисълта, че земетресението беше предизвикано по някакъв начин от откриването на астрариума. Така се бе освободила необяснима сила, достигнала до нас през времето и пространството. Освен това не можех и да пренебрегна съвпадението, че Мустафа ми се обади съвсем скоро след като бях предизвикал астрариума. Ако Моисей наистина го беше използвал, за да раздели водите на Червено море, ако беше свързан с огромните вълни, разрушили остров Антиродос, който се е намирал край бреговете на Александрия, ако астрариумът наистина притежаваше такава огромна мощ, тогава какви ли можеха да бъдат последствията от това, че нагласих дисковете да показват рождената ми дата?

Вече беше късен следобед, когато лагерът се появи на хоризонта. Температурата беше започнала да пада, пустинята изстиваше. Когато пристигнахме, забелязах полицейска кола, паркирана пред моето бунгало.