Т. Лърнър - Сфинксът

— Изглежда все едно Господ е стъпил най-неочаквано тук и е оставил гънка по килима — отбеляза Мустафа.

— Добре казано, но не звучи много научно — отвърнах аз, докато наблюдавах пейзажа под нас.

Мустафа се разсмя. Погледнах отново картата. За втори път прелитахме над това земно формирование и знаех, че правилно сме отбелязали отправните точки. Картата пред нас показваше, че земята под краката ни би трябвало да е плоска като палачинка, но когато погледнех през илюминатора, съвсем ясно виждах очерталия се хълм.

— Преди имало ли е земни трусове тук? — попитах аз, безкрайно озадачен от това, което виждах.

Мустафа ми показа втората карта. Този път надписите бяха на руски.

— Тази карта е от края на петдесетте години, но както виждаш, е съвсем същата като картата от 1973 година. В долината няма нищо друго, освен чакъл и кози. А сега всички данни сочат, че нефтеното находище най-вероятно се простира чак дотук. — При тези думи той посочи върху картата района от „Абу Рудиз“ до мястото, където се намирахме в момента. — Оливър, ако всичко е така, както изглежда, може да се окаже, че сме направили огромно откритие. — И той сграбчи ръката ми от вълнение.

От момента, в който видяхме хребета, моята интуиция също ми подсказваше, че сме открили ново нефтено находище. Пейзажът под нас беше като илюстрация от учебник, показваща къде трябва да се поставят сондите. Освен това имаше нещо в оцветяването на скалите в далечната част на хребета, което накара сърцето ми да се разтупти от прилива на адреналин. Опитвах се да прикрия ентусиазма си. Имах пълно доверие в Мустафа, но преди да кажа нещо определено, трябваше да придобия по-ясна представа за какво точно ставаше въпрос и да разбера с кого още беше разговарял за това. Но най-много от всичко исках да повървя по хребета.

— Да слизаме — предложих аз.

Самолетът кацна на едно равно място точно в подножието на хълма. Теренът беше пуст и гол, тук-таме се виждаше по някой голям камък, около който бяха поникнали ниски, изкривени храсти. Мустафа и пилотът свалиха от самолета гравиметъра, уредът, с които се измерват промените в гравитационното поле, които биха показали наличието на промяна в структурата на земната кора, както и наличието на скални маси, съдържащи нефт. Освен това имахме и уред, за който казвахме, че може да „подушва“, тъй като улавяше и най-малките количества въглеводород. Ако полевите тестове покажеха възможността за наличие на нефтено находище, тогава щяхме да проведем сеизмологични изпитания. Щяхме да използваме експлозиви и така да предизвикаме ударни вълни, които да ни покажат каква е подземната структура и по този начин да създадем двуизмерни, а може би и триизмерни образи на подземните пластове, в които се съдържаше нефтът.

Изкачих се на върха на хребета и огледах терена наоколо. Поех дълбоко въздух и усетих едва доловимия мирис на сол и на нещо друго под нея, в което според мен се долавяше слабият дъх на нефт. Помислих си, че този дъх може би идваше от вече разработените находища на запад. Обърнах се в тази посока и установих, че вятърът духа откъм Горен Египет, тоест от противоположната посока. Наведох се и вдигнах малък камък, който като че ли се бе откъртил от някоя скала. Подуших го. Това беше стар номер, с който си служеха всички геолози. Опитвах се да доловя слабия мускусен аромат, който подсказваше наличието на нефт. Мирисът на камъка беше обещаващ.

Загледах се към по-стръмния склон. Един стар овчар, бедуин, седеше в сянката на билото и наблюдаваше как няколко мършави кози пасат туфите пустинна трева, разпръснати тук-там по склона. Викнах за поздрав, а след това се спуснах към него.

— Салам алейкум — поздравих уважително овчаря, когато го приближих.

— Алейкум салам — отвърна той и потупа с ръка плоския камък, върху който седеше, за да седна до него.

Поклоних му се за поздрав и се настаних до него. Той ми предложи парче тютюн за дъвчене, което приех, и след това дискретно го прибрах в джоба си.

— Откога пасеш козите по тези земи, приятелю?

— От много, много години. — Той направи неопределен жест на изток. — Но сега съм объркан. Бях на това място преди четири пълни луни и това нещо го нямаше тук.

— Кое нещо?

— Това — каза той и потупа плоския камък, на който седяхме, а след това посочи хребета зад нас. — Изникнало е през нощта като гъба.

— Гъба в пустинята?

Той се разсмя, след това се закашля и накрая изплю в пясъка оцветената от тютюна слюнка.