Т. Лърнър - Сфинксът

Включих радиото, дълбокият глас на Елвис моментално изпълни колата. Предаването се излъчваше от някоя американска база в Ирак. Продължих напред, пред мен се виждаше само небето над пустинята. Унесен в пътуването усетих как тревогите от случилото се през последните седмици в Лондон постепенно се изпариха и пред мен остана само хоризонтът, който ми се струваше, че мога да докосна с ръка. Докато се движех така, зад гумите на хондата се вдигаше истинска пясъчна буря, а аз се чувствах все по-уверен в себе си, освободен от всякакви спомени. Обичах тази страна, въпреки всичките неразбории и цялата й чудатост.

Четириместната чесна зави наляво, крилата й се наклониха към слънцето и тя се върна, за да направи още един обход на района, над който току-що бяхме прелетели. Бях вперил поглед в хоризонта, който от водоравен се изкриви под ъгъл, и отново ме обзе онова вълнуващо усещане за всемогъщество, което изпитвах винаги по време на проучвания. Обхващаше ме особено оживление, когато наблюдавах земните форми под мен. Тогава имах невероятното усещане, че се издигам над човечеството, над историята на Земята, обхващаща милиони години. Имах чувството, че способността ми да разчитам топографията на планинските местности и речните корита ми дава възможност да погледна назад в далечното минало, както и в далечното бъдеще. Можех да видя как светът първо се е разпрострял нашироко, а после се е свил. Как океаните са унищожили част от бреговете, а самите континенти са се преместили, как лавата от вулканите е оставила дълбоки следи по склоновете им. И нещо много по-важно, можех да видя къде Земята е скрила съкровищата си в гънките на шелфа или в богатите на нефт рифове.

След като бях позвънил на Мустафа от Лондон, разговарях с „Александрия Ойл Къмпъни“ и накрая със самото Министерство на петрола. Съседният терен, в който вероятно се простираше новото находище, беше определен да бъде разработен от някоя приятелски настроена чуждестранна компания в съответствие с новата икономическа политика на Садат. Съгласих се с предложението на Министерството да използваме съществуващото оборудване и наличен персонал, за да огледаме терена. Информацията, която щяхме да получим, щеше да им помогне при бъдещите преговори. Реших все още да не споменавам нищо пред Йоханес за това развитие на нещата. В крайна сметка нищо не бе сигурно.

Срещнахме се с Мустафа на малкото летище в Порт Саид и седнахме да поговорим в залата за заминаващи. Тя всъщност представляваше една ниша, в която имаше диван и няколко кресла от изкуствена кожа, а на стената, над празното гише, където само един вентилатор бръмчеше самотно, висеше прашна фотография на Насър, облечен във военна униформа. Анализирахме сателитните снимки на областта, които компанията ни беше предоставила. Бяха направени през 1972 година от сателит на НАСА и на тях се виждаше почти цялата територия на изток от Суецкия канал. Геологическият потенциал на терена, който разглеждахме, не изглеждаше особено обещаващ. На снимките се виждаше огромна светло оцветена равнинна местност, разположена малко над морското ниво. Това означаваше, че хребетът, който сега търсехме от самолета, наистина се бе образувал съвсем наскоро, може би в резултат на земетресението. Все още не разполагахме с достатъчно данни, за да определим това. Трябваше да слезем на земята и да започнем същинското проучване.

— Ето го! — извика Мустафа и посочи през илюминатора. В скута му лежаха две карти.

Погледнах надолу. Сондажните кули на нефтеното находище в „Абу Рудиз“ стърчаха и приличаха на детски играчки. Оцветеният пясък около всяка една от тях напомняше на мастилено петно. Но това, което Мустафа ми сочеше, беше един бял хребет, който приличаше на белег и се простираше на около двайсет километра точно под краката ни. Потупах пилота по рамото. Хоризонтът отново се наклони, когато той сниши самолета, за да можем да огледаме терена по-отблизо.

— Погледни тук — каза Мустафа и описа с пръст хребета върху картата.

С изненада забелязах, че надписите върху нея са на иврит, и го погледнах въпросително. Той се захили.

— Израелска е, купил съм я на черно. От 1973 година е. Вероятно е военна, но израелските карти са най-добрите, които могат да се намерят.

Районът, в който се издигаше хребетът, беше отбелязан на картата като абсолютно равна повърхност, също както се виждаше и на сателитните снимки. Нямаше никакви външни белези, които да показват наличието на басейн от подземни карбонатни платформи, геологическите доказателства за съществуването на скрити резервоари от нефт и газ. Отново погледнах през прозореца. Самолетът се беше снишил и хребетът се виждаше съвсем ясно. Единият склон беше съвсем полегат, а другият — с наклон от около десет градуса, което даваше известна представа за подземната структура.