Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Двамата агенти в дъното на салона повишиха тон.

Уайъг погледна през прозореца в мига, в който "Кадилак 1 " се готвеше да потегли. Охранителите около входа на "Чиприани" започнаха да се надигат. Лицата на всички бяха обърнати нагоре, към фасадата на "Гранд Хаят". В ръцете им се появиха пистолети, проехтяха изстрели.

Уайът доволно се усмихна. Котън Малоун беше реагирал точно според очакванията му. Но за негово съжаление нещата щяха да станат още по-сложни.

Куршумите зазвънтяха по рамките на прозорците вляво и вдясно от Малоун. Алуминиевата кутия до прозореца продължаваше да бълва огън, въпреки че той се опитваше да я неутрализира. В един момент успя да извърти дулото на една страна, но електрониката моментално го върна на място.

Беше крайно време да отстъпи назад. Даниълс вече беше в колата, която всеки момент щеше да потегли. Никакви викове нямаше да свършат работа. Едва ли някой щеше да го чуе от толкова голяма височина, особено сред стрелбата и суматохата долу.

Още един прозорец се пръсна на ситни късчета, този път в противоположния край на "Гранд Хаят" – на трийсетина метра от мястото, на което стърчеше Малоун.

Показа се второ дуло, доста по-широко от онова, което се опитваше да укроти. Със сигурност не беше пушка, а по-скоро нещо като миномет или ракетна установка.

Агентите и униформените полицаи забелязаха новата заплаха и насочиха вниманието си към нея. Малоун бързо осъзна, че организаторите на сложната операция са разчитали именно на отдавна отработената тактика на президентската охрана – колкото проста, толкова и ефективна: да върнат президента в блиндираната лимузина и час по-скоро да го отдалечат от мястото на инцидента. Вече си беше задал въпроса колко точна може да бъде автоматичната стрелба от управлявана дистанционно машина. Но едва сега разбра, че точността няма никакво значение. Идеята е била мишената да бъде вкарана в нещо доста по-обемисто.

Например голям черен кадилак.

Той знаеше, че президентската лимузина е блиндирана. Но дали бронята щеше да издържи на ракетна атака, при това на разстояние от стотина метра? Освен това нямаше представа с каква бойна глава е оборудван реактивният снаряд.

Агентите и полицаите долу се разтичаха, търсейки по-удобен ъгъл за стрелба.

Лимузината на Даниълс приближаваше пресечката между Източна четирийсет и втора улица и Лексингтън Авеню.

Ракетната установка се завъртя. Котън трябваше да направи нещо. Оръжието в стаята продължаваше да бълва огън на всеки пет секунди. Куршумите звънтяха по фасадата на отсрещната сграда и тротоара пред нея. Проснат върху алуминиевата кутия, той пропълзя още малко напред, уви ръка около дулото и рязко го завъртя наляво. Системата от механизми под капака напрегнато засвистя под натиска, после дулото бавно зае позиция, успоредна на хотелската фасада.

Сега вече повечето куршуми свистяха по посока на ракетната установка.

Малоун продължи да търси вярната траектория.

Поредният изстрелян куршум откърти парче от алуминиевата обшивка на установката. Стената на кутията под него също беше от алуминий, тънка и мека. Още два високоскоростни куршума улучиха целта. Третият проникна в нея.

Избухна кълбо от синкави искри. Блесна яркожълт пламък и ракетата излетя.

Уайът довърши салатата си в мига, в който "Кадилак 1 " се понесе към пресечката. До ушите му долетя трясъкът на счупени стъкла. По тротоара са разтичаха униформени и цивилни мъже, които стреляха безразборно нагоре.

Но служебните зиг-зауери на Сикрет Сървис не вършеха работа, а картечните пистолети, с които обикновено бяха въоръжени подкрепленията в останалите автомобили от кортежа, бяха останали във Вашингтон. Снайперистите – също.

Грешки, грешки.

До слуха му достигна силен трясък. Ракетата беше изстреляна. Той попи устните си със салфетката и надникна надолу. Колата на Даниълс се отдалечаваше от пресечката по посока на Обединените нации и Ист Ривър. Най-вероятно щеше да поеме по Рузвелт Драйв – към някоя болница, или направо към летището. Спомни си, че преди години на спирката на метрото до хотел "Уолдорф Астория" чакаше специална композиция на метрото, готова да изведе президента от Манхатън за броени секунди.

Вече нямаше нищо подобно. Смятаха го за безполезна отживелица.

Двамата цивилни агенти тичешком пресякоха ресторанта и изчезнаха по страничното стълбище, което щеше да ги изведе при главния вход на "Хаят".

Уайът остави салфетката на масата и се изправи.