Стивън Хънтър - 47-ият самурай

— Мечовете са много опасни. Трябва да почакате. Ще проверя и ще ви извикам. Моля, върнете се на мястото си.

Боб отново седна. Беше си мислил, че ще отнеме само няколко минути, но минутите се точеха, докато станаха шейсет, после — още толкова. Дали да не излезе, да си вземе книга, вестник, чаша кафе?

Всички други в помещението изглеждаха по-търпеливи от него. Седяха, без да издават звук, без да се суетят; времето сякаш не съществуваше за тях.

От време на време извикваха някого: за разпит, за показания, за разпознаване.

Накрая, около третия час, извикаха някакво име и след няколко секунди той осъзна, че това е някакъв вариант за произнасяне на „Суогър“ прозвуча като „Су-уага“.

— Да, аз съм.

— А, да. Елате, моля.

Тръгна след полицая — някакъв друг, по-слаб, по-млад, но със същата униформа и същия малък пистолет в кобур. Минаха през няколко оперативни помещения, напомнящи повече за застрахователна агенция, отколкото за полицейски участък — нямаше го това усещане за заплаха, която по-едрите им американски колеги внушават с ръста си.

Накрая го пуснаха в някаква стая. Вътре стоеше по-високопоставен униформен полицай, който му даде знак да седне.

— Съжалявам, трябваше да проверим някои неща. МИТИ може да си прави всякакви планове, но тук никой не знаеше нищо. Бюрокрация.

— Разбирам. Съжалявам, че ви създадох затруднения.

— Обадих се във вашето посолство, трябваше да телефонирам в МИТИ, а пък човекът, който се занимава с това, беше излязъл на обяд. Стандартните проблеми.

— Хората обикновено не ги внасят в Япония. Мечовете наистина са толкова красиви, че обикновено ги изнасят. Съжалявам за проблемите.

— Разкажете ми пак, моля.

Боб отново разказа цялата история, като се стараеше да използва кратки и ясни изречения. Баща му, капитан Яно, Йоджима. Неочакваното посещение, молбата. Откритието, решението да направи това в памет на баща си, в памет на бащата на господин Яно, като услуга за господин Яно и семейството му. ЯВТО и МИТИ, разговорът му с представителя на МИТИ в Лос Анджелес, писмото, чувството, че всички формалности са уредени. Завърши с думите:

— Има ли някакъв проблем?

— Мечът е малък. Вижте, това е шингунто . Знаете ли какво е шингунто ?

— Да. Военен меч. Знам, че не е луксозен като красивите мечове, които са част от японското културно наследство.

— Точно така. Виждате, че не е нещо особено. Имам предвид, не е особено лъскав, както някои. Стар е, очукан. Онова, което не знаете, е, че имаме наредба, забраняваща внасянето на този тип мечове, на военните мечове в страната.

— На такъв тип мечове?

— Да. Вижте, това е гендайто …

— Съвременен.

— Да, и затова официално той не е антика, която представя нашето културно наследство и майсторството на занаятчиите. Това е просто едно оръжие. Ще го третираме като такова. Знаете, че в Япония не е позволено да се притежава оръжие.

— Точно затова си оставих базуката вкъщи.

— Правилно решение. Значи, дали е меч гендайто , или пистолет, за японското законодателство е все едно.

— Ясно.

— Аз обаче ви разбирам и оценявам жеста ви. Човекът, който е дошъл да го търси, вероятно не е помислил за този проблем. В МИТИ не са помислили за този проблем, а само за необходимите формуляри, митническата процедура и други такива.

— Съжалявам за затрудненията. Вижте, исках да бъде изненада. Човекът, на когото го нося, не знае, че съм тук. Само му изпратих телеграма, че в скоро време може да има нещо ново. Причината да постъпя така е, че когато дойде да ме помоли за меча, той не се обади да си уредим среща. Не е искал да се почувствам задължен да го приема в дома си. Постара се да ми създава колкото можеше по-малко затруднения. Дължа му го. Знам, че ако му се бях обадил, че идвам, той щеше да направи голямо посрещане, щеше да дойде да ме вземе, да изчисти къщата си, да облече празнично децата си, всичко щеше да бъде организирано като важно събитие. Не исках да му създавам толкова главоболия. Опитах се да бъда дискретен.

— Разбирам. Вярвам ви. Затова малко ще заобиколя закона. Приготвил съм ви разрешително за меча.

Полицаят извади документ с обема на Договора от Гент, с подредени в равни колони внимателно изписани йероглифи, абсолютно неразбираеми за Боб. Имаше страховит печат с някаква червена рисунка и впечатляващи официални серийни номера.

— Ето тук пише „година на производство“. Според нашите стандарти всичко, което е от епохата шова е гендайто . Шова е от коронясването на император Хирохито до наши дни, тоест след хиляда деветстотин двайсет и шеста година. Затова в графата „година на производство“ съм написал хиляда осемстотин двайсет и пета, което според закона попада в категорията на антиките от периода шиншито , тоест от хиляда и осемстотната година до коронясването на император Хирохито през хиляда деветстотин двайсет и шеста. Оръжейният ни експерт каза, че имайки предвид силната извивка на острието, това спокойно може да мине. Следователно нито вие, нито човекът, който ще получи подаръка, рискувате да имате проблеми със закона.