Йън Колдуел - Криптата на флорентинеца

— Почти налучка — казвам аз и чета от писмото. — Четирийсет и три хиляди годишно. Встъпителна премия три хиляди. Надбавки до петнайсет.

— И крушите самички ти падат в устата — добавя Пол от другия край на стаята. Той единствен от четирима ни се държи тъй, сякаш да говориш за пари е по-гадно, отколкото да ги пипаш. — Суета на суетите.

Чарли пак размества магнитите. После с тътнещ баритон започва да имитира проповедника от своята църква, дребничък негър от Джорджия, завършил наскоро богословския факултет в Принстън:

— Суе-та на суе-тите. Всичко е суета.

— Бъди откровен със себе си, Том — казва раздразнено Пол, макар че не ме поглежда в очите. — Всяка компания, която смята, че заслужаваш подобна заплата, няма да се крепи дълго. Та ти дори не знаеш какво вършат.

Той пак се привежда и почва да драска нещо в бележника. Както повечето пророци, съдбата му е да бъде неразбран.

Джил все тъй съсредоточено зяпа телевизора, но Чарли надига глава, защото е доловил напрежението в гласа на Пол. Потрива наболата си брада, после казва:

— Добре, всички млъквайте. Мисля, че е време да изпуснем парата.

За пръв път Джил се откъсва от филма. Вероятно също като мен е доловил лекото натъртване върху последната дума: парата.

— Точно сега ли? — питам аз.

Джил поглежда часовника си и идеята му допада.

— Ще приключим за около половин час — казва той и в знак на подкрепа дори изключва телевизора. Одри Хепбърн се смалява до светеща точка и изчезва със съскане.

Чарли злорадо захлопва книгата. Възмутена, тя опитва да се открехне, но той я мята на дивана.

— Аз имам работа — протестира Пол. — Трябва да свърша.

И ме поглежда странно.

— Какво? — питам аз.

Пол обаче мълчи.

— Какво ви тормози, дечица? — пита нетърпеливо Чарли.

— Навън още вали сняг — напомням аз.

Първата виелица за годината връхлетя днес града точно когато пролетта беше кацнала на всяка вейка. Сега по радиото говорят за една педя сняг, може би дори повече. Наложи се да променят програмата за великденските празници в студентското градче, които тази година включваха и лекция за Разпети петък на Винсънт Тафт, научния ръководител на Пол.

— Срещата ти с Къри е чак в осем и половина, нали? — обръща се Джил към Пол в опит да го убеди. — Дотогава ще сме свършили. Тази нощ можеш да поработиш.

Ричард Къри, ексцентричен бивш приятел на моя баща и на Тафт, взе Пол под крилото си още от първи курс. Свърза го с някои от най-видните световни специалисти по история на изкуствата и спонсорира значителна част от изследванията му за „Хипнеротомахия“.

Пол подхвърля на длан бележника си. Само като го гледа, очите му пак се наливат с умора.

Чарли го усеща, че се колебае.

— В осем без петнайсет приключваме — казва той.

— Как ще се разпределим? — пита Джил.

Чарли се замисля, после казва:

— Том е с мен.

Това, за което се готвим, е вариант на любимата стара игра — бърза партия пейнтбол в лабиринта от тунели за парното под студентското градче. Там долу има повече плъхове, отколкото електрически крушки, температурата надхвърля трийсет и пет градуса посред зима и теренът е тъй опасен, че дори на въоръжената охрана се забранява да слиза под земята. Идеята хрумна на Чарли и Джил по време на сесия през първата ни година, след като бяха намерили една стара карта в клуба си и Джил се сетил, че на времето баща му играел с приятелите си нещо подобно в някакви стари тунели.

Нашият вариант постепенно печелеше популярност, докато накрая се включиха десетина членове на „Бръшляна“ и повечето приятели на Чарли от курса по спешна помощ. Всички изглеждаха изненадани, когато Пол се оказа сред най-добрите навигатори; само ние четиримата бяхме наясно, тъй като знаехме колко често използва тунелите, за да се вмъква и измъква незабелязано от „Бръшляна“. Но постепенно Пол взе да губи интерес към играта. Дразнеше го, че никой друг не забелязва стратегическите й възможности, тактическия балет. Нямаше го, когато заблуден изстрел проби една тръба по време на масова схватка в средата на зимата; експлозията оголи електрическите проводници на три метра разстояние в двете посоки и би могла да изпече двама подпийнали първокурсници, ако Чарли не ги бе дръпнал навреме. Охранителите се заеха с въпроса и след броени дни от деканата се изсипа град от наказания. Впоследствие Чарли замени пистолетите и топчетата боя с нещо по-безопасно — комплект лазерни тренировъчни пистолети, които откри на една разпродажба. И все пак с наближаването на дипломирането ни администрацията наложи политика на нулева търпимост към дисциплинарните нарушения. Едно залавяне в тунелите тази нощ може да ни струва замразяване на студентските права, ако не и нещо по-лошо.