Йън Колдуел - Криптата на флорентинеца

— Не разбирам — казва Джил, виждайки, че между нас става нещо, недостъпно за него.

— Картините — обяснява Пол, без да го поглежда. Все още се мъчи да ми отвори очите. — Историите за Йосиф. Аз дори ти казах какво означават. А Яков обичаше Йосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, и му направи шарена дреха.

Пол чака да дам сигнал, да му кажа, че разбирам, но аз мълча.

— Това е дар — казва накрая той. — Ричард смята, че ми прави подарък.

— Подарък? — повтаря Джил. — Да не си се побъркал? Какъв подарък?

— Това. — Пол разперва ръце, сякаш иска да обгърне всичко. — Каквото стори с Бил. Каквото стори с Винсънт. Той им попречи да ми го отнемат. Дава ми всичко, което открих в „Хипнеротомахия“.

В гласа му звучи ужасяващо хладнокръвие. Страх, гордост и печал кръжат в орбита около спокойната увереност.

— Винсънт го ограбил преди трийсет години — продължава Пол. — Ричард не искаше същото да се случи и с мен.

— Къри излъга Стийн — възразявам аз, защото не искам да бъде измамен от човек, злоупотребяващ със слабостта на един сирак. — Излъга и Тафт. Сега върши същото с теб.

Но Пол е отвъд съмненията. Под ужаса и смайването в гласа му звучи чувство, напомнящо благодарност. Попаднали сме в друга зала с взети назаем картини, пред друг експонат от музея на бащинството, изграден от Къри за сина, който никога не е имал, и жестовете стават тъй грандиозни, че мотивите нямат значение. Това е последният клин между нас двамата. То ми напомня, че с Пол не сме братя. Че вярваме в различни неща.

Пол застава между нас, за да ни върне обратно на земята, но внезапно отвън долита шумолене. Обръщаме се едновременно.

— Какво беше това, по дяволите? — пита Джил.

Сетне се раздава гласът на Къри.

— Пол — шепне той иззад вратата.

И тримата застиваме.

Пръв се опомня Пол.

— Ричард — казва той.

И преди ние с Джил да го спрем, посяга към ключалката.

— Махай се оттам! — виква Джил.

Но Пол вече е отключил и човекът от другата страна натиска дръжката.

На прага стои Ричард Къри, облечен със снощния черен костюм. Очите му са разширени от изненада. Държи нещо в ръката си.

— Трябва да поговоря с Пол насаме — казва дрезгаво той.

Пол вижда онова, което бие на очи — ситните кървави пръски по яката на бялата му риза.

— Махай се! — крясва Джил.

— Какво си направил? — пита Пол.

Къри го гледа втренчено, после протяга срещу него ръката, в която държи нещо.

Джил пристъпва напред.

— Махай се — повтаря той.

Къри не му обръща внимание.

— Намерих го. Пол. Чертежът. Вземи го.

— Няма да се приближаваш до него — заявява Джил с треперещ глас. — Ще повикаме полиция.

Очите ми са приковани към тъмния свитък в ръката на Къри. Излизам в коридора до Джил, тъй че и двамата да преградим пътя към Пол. Но точно когато Джил посяга към клетъчния си телефон, Къри ни изненадва. С едно внезапно движение той се хвърля между нас, отблъсва Пол в Служебната стая и затръшва вратата. Преди да реагираме, ключалката щраква.

Джил блъска с юмрук по вратата.

— Отвори! — крещи той, после ме бутва настрани и удря вратата с рамо.

Дебелото дърво не поддава. Отстъпваме и се хвърляме върху вратата едновременно. На втория път ключалката трепва. При всеки удар чувам звуци от другата страна.

— Още веднъж — пъхти Джил.

След третия удар ключалката се изкъртва и вратата с трясък отхвръква навътре.

Нахълтваме като изстреляни от оръдие и виждаме Къри и Пол от двете страни на камината. Къри все още протяга ръка. Джил се хвърля към тях, връхлита с пълна скорост върху Къри и го поваля на пода до камината. Главата на Къри удря металната решетка, изпод чиито крачета излитат искри и жаравата изведнъж припламва.

— Ричард! — възкликва Пол и изтичва към него.

Пол дръпва Къри настрани и го подпира върху останките от мокрия бюфет. Докато онзи прави усилие да се опомни, в очите му тече кръв от разцепената глава. Едва сега забелязвам чертежа в ръката на Пол.

— Добре ли си? — пита Пол, разтърсвайки Къри за раменете. — Трябва му линейка!

Но Джил мисли само за едно.

— Полицията ще се погрижи за него.

В този миг насреща ми лъхва гореща вълна. Сакото на Къри се е запалило отзад. Сега пламват и парчетата от бюфета.

— Назад! — крещи Джил.

Но аз съм застинал на място. Пламъците лумват към тавана, пробягват по събраните завеси. Подхранван от алкохола, пожарът се разпространява светкавично, поглъщайки всичко наоколо.