Йън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Отначало той приема думите ми небрежно, после осъзнава какво имам предвид. Без Къри, Макбий и „Документът Беладона“ ние с Пол никога нямаше да се срещнем. Щяхме да се разминаваме по алеите както преди малко с Кари, да се поздравяваме мимоходом и да си мислим разсеяно, че е срамота след четири години в колежа още да виждаш толкова много непознати лица.

— Понякога — казва Пол — се питам защо трябваше да срещна Винсънт. Защо трябваше да срещна Бил? Защо трябва вечно да избирам най-дългия път до целта?

— Какво искаш да кажеш?

— Забеляза ли, че и указанията от дневника на Генуезеца не водят право към целта? Четири на юг, десет на изток, две на север, шест на запад. Движат се в един голям кръг. Накрая стигаш почти там, откъдето си тръгнал.

Най-сетне разбирам връзката: дългата верига от обстоятелства, лъкатушенето на неговото пътешествие с „Хипнеротомахия“ през времето и пространството — от двама приятели в Принстън по времето на баща ми към трима мъже в Ню Йорк, после към баща и син в Италия и сега отново към други двама приятели в Принстън. Всичко това напомня странните гатанки на Колона с техните указания, които накрая се връщат пак към началото.

— Не смяташ ли, че е било логично именно баща ти да ме запали по „Хипнеротомахия“? — пита Пол.

Стигаме до входа. Пол отваря вратата и двамата бързо влизаме вътре. Сега сме в старинното сърце на студентското градче — здание, изградено от камък. През летните дни, когато наоколо фучат коли със смъкнати стъкла и надути до дупка касетофони, а цялата студентска общност не носи нищо друго, освен шорти и тениски, сгради като „Файърстоун“, катедралата и Насау Хол приличат на първобитни пещери. Но щом температурата падне и завали сняг, няма по-уютно място от тях.

— Снощи се замислих — продължава Пол. — Приятелите на Франческо му помогнали да състави гатанките, нали? Сега нашите приятели ни помагат да ги разгадаем. Ти откри отговора на първата. Кати разгада втората. Чарли помогна за последната. Баща ти откри „Документът Беладона“. Ричард намери дневника.

Спираме на пропуска да покажем студентските си карти. Докато чакаме асансьора Пол ми посочва една метална плочка на вратата. Върху нея е гравиран символ, който не бях забелязвал досега.

— „Алдине Прес“ — припомням си аз.

Виждал съм го някога в кабинета на баща си. Алдус Мануций, печатарят на Колона, е взел от „Хипнеротомахия“ своята емблема с делфина и котвата — една от най-знаменитите емблеми в историята на книгопечатането.

Пол кимва и аз усещам, че това е част от нещата, които иска да ми каже. Накъдето и да се е обръщал по тази четиригодишна спирала, водеща назад към началото, винаги е усещал нечия ръка зад гърба си. Целият му свят, дори с най-дребните мълчаливи подробности, го побутва напред, помага му да разгадае книгата на Колона.

Асансьорът пристига и ние влизаме в кабината.

— Така или иначе, снощи си мислех за това — казва Пол, докато натиска бутона за втория сутерен и потегляме надолу. — Как всичко описва пълен кръг. И изведнъж ме осени.

Над главите ни издрънчава звънче и вратата се разтваря към най-мрачната част на библиотеката, укрита дълбоко под земята. Огромните рафтове стигат чак до тавана и са тъй плътно натъпкани с книги, сякаш целта им е да крепят тежестта на петте етажа над нас. Отляво е тъмната пещера на микрофилмовия отдел, където преподаватели и абсолвенти седят прегърбени, впили очи в светлите правоъгълници на микрофилмовите апарати. Пол ме повежда между лавиците, плъзгайки пръст по прашните подвързии на книгите. Чак сега разбирам къде отиваме.

— Има причина всичко в тази книга да се връща там, откъдето е започнало. Началото е ключът на „Хипнеротомахия“. Първите букви от всяка глава създават акростиха за брат Франческо Колона. Първите букви на архитектурните термини изписват първата гатанка. Не е случайност, че Франческо се връща винаги към началото.

В далечината виждам дълга редица зелени метални врати, разположени плътно една до друга, почти като шкафчета в съблекалня. Стаичките зад тях са не по-големи от килери. Но стотици абсолвенти се затварят там седмица подир седмица, за да пишат дипломните си работи на спокойствие. Килийката на Пол, която не съм виждал от месеци, е почти в края на редицата.

— Може би просто ми беше писнало, но си рекох: ами ако Франческо си знае работата? Ами ако човек може да открие ключа за втората половина на книгата като се съсредоточи върху нещо от най-първата гатанка? Франческо казва, че не оставя готови решения, но не е казал, че не оставя и намеци. А аз разполагах и с посоките от дневника на Генуезеца.