Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Онемяваме.

Злият великан се обръща към мен и Чарли.

— Работих над това цели трийсет години — казва той със странно безизразен глас. — А сега в крайните резултати дори не се споменава моето име. Никога не си бил благодарен към мен, Пол. Нито когато те запознах със Стивън Гелбман. Нито когато получи специален достъп до хранилището за редки книги. Нито дори когато одобрих многобройните молби за отсрочка на некадърното ти произведение.

Зашеметеният Пол е загубил дар слово.

— Няма да позволя да ми го отнемеш — добавя Тафт. — Твърде дълго съм чакал.

— В деканата имат другите ми отчети — заеква Пол. — Там са и записките на Бил.

— Никога не са получавали твой отчет. — Тафт отваря едно чекмедже и измъква отвътре куп изписани листове. — И определено не са виждали записките на Бил.

— Ще разберат, че изследването не е твое. Ти не си публикувал нищо за Франческо от двайсет и пет години насам. Дори не работиш по „Хипнеротомахия“.

Тафт подръпва брадата си.

— В „Ренесанс Куотърли“ вече видяха три предварителни варианта на моята статия. И вече получих по телефона няколко поздравления за снощната лекция.

Спомням си датите върху писмата на Стийн и разбирам колко отдавна е възникнала тази идея, колко месеци са се дебнали Стийн и Тафт кой пръв да открадне труда на Пол.

— Но той има и изводи — казвам аз, тъй като Пол не се сеща. — Не ги е споделил с никого.

Очаквам Тафт да реагира зле, но това по-скоро го развеселява.

— Изводи толкова скоро, Пол? — казва той. — И на какво дължим този неочакван успех?

Той знае за дневника.

— Ти си оставил Бил да го намери — казва Пол.

— Но все пак не знаеш какво откри той — настоявам аз.

— А ти — Тафт се обръща към мен — си заблуден нещастник като баща си. Щом един хлапак може да разгадае смисъла на този дневник, мислиш ли, че аз няма да мога?

Пол е потресен. Очите му шарят безцелно из кабинета.

— Баща ми те смяташе за глупак — казвам аз.

— Баща ти умря, очаквайки музата да го посети. — Тафт се разсмива. — Работата на учения е строгост и труд, а не вдъхновение. Той не ме послуша и си понесе последствията.

— Той беше прав за книгата. Ти сбърка.

В очите на Тафт припламва омраза.

— Знам какво стори той, момче. Нямаш с какво да се гордееш.

Озъртам се с недоумение към Пол, но той е направил няколко крачки встрани от бюрото, към лавицата с книги.

Тафт се привежда напред.

— Можеш ли да го упрекнеш? След подобен провал и позор. Отхвърлянето на книгата му беше последният удар.

Извръщам глава като ударен от ток.

— И го стори със собствения си син в колата — продължава Тафт. — Колко показателно.

— Беше злополука… — казвам аз.

В усмивката на Тафт грейват хиляди зъби.

Пристъпвам към него. Чарли вдига ръка пред гърдите ми, но аз я отблъсквам. Тафт бавно се надига от креслото.

— Ти му го причини — казвам аз и смътно усещам, че крещя.

Чарли отново посяга да ме хване, но аз се изтръгвам и прекрачвам напред. Ръбът на бюрото се впива в белега върху бедрото ми.

Тафт заобикаля и спира на една ръка от мен.

— Подлъгва те, Том — тихо казва Пол от другия край на стаята.

— Той сам си го причини — казва Тафт.

И последното, което запомням, преди да го блъсна с всичка сила, е усмивката на лицето му. Той рухва с цялата си огромна тежест и усещам как тътенът пробягва по дъските на пода. Светът наоколо сякаш се разпада на неразбираеми крясъци и смътни картини. Ръцете на Чарли ме дърпат назад.

— Да се махаме — казва той.

Опитвам да се изтръгна пак, но Чарли е по-силен.

— Да се махаме — повтаря той към Пол, който все още зяпа проснатия Тафт.

Но вече е твърде късно. Залитайки, Тафт се изправя на крака, сетне с усилие пристъпва към мен.

— Не се приближавай до него — казва Чарли и протяга ръка срещу Тафт.

Между разперените му пръсти виждам свирепия поглед на Тафт. Без да ни обръща внимание, Пол се оглежда из кабинета. Търси нещо. Най-сетне Тафт се окопитва и посяга към телефона.

По лицето на Чарли трепва страх.

— Да си вървим — казва той и отстъпва назад. — Веднага.

Тафт набира три цифри, които Чарли познава твърде добре.

— Полиция — казва той, като ме гледа право в очите. — Моля, елате веднага. Нападнат съм в кабинета си.

Чарли ме изблъсква през вратата.

— Бягай!

Точно в този момент Пол се хвърля към отворената каса и измъква всичко отвътре. После започва да дърпа книги и документи от рафтовете, преобръщайки всичко по пътя си. Когато награбва огромен наръч хартия, той отстъпва назад и изскача навън, без да погледне мен или Чарли.