Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

„Ти, който стигна тъй далече, попадаш в компанията на философи от моето време, които в твоето може би отдавна са се превърнали в прах, но за мен са великани на човешкия род. Скоро ще сложа на плещите ти останалия товар, защото има още много за разказване, а почвам да се боя, че моята тайна е твърде лесна за разкриване. Но най-напред от почит към твоето постижение ще ти предложа началото на разказа, та да знаеш, че не съм те довел дотук напразно.

В страната на моите братя има един проповедник, който причини големи беди на любителите на знания. За битката с него използвахме докрай ума и влиянието си, ала този човек обърна срещу ни нашите сънародници. Той сипе гръмовни слова по площади и от църковни амвони, и простолюдието във всички страни се вдига на оръжие против нас. Също както Господ от ревност срутил из основи кулата в равнината на Сенаар, която людете градили до небесата, сега вдига десницата Си срещу нас, задето се мъчим да сторим същото. Някога се надявах, че хората желаят да бъдат освободени от невежеството също както робите мечтаят да захвърлят оковите. Това състояние не подобава на нашето човешко достойнство и е противно на същината ни. Ала днес откривам, че човешкият род е страхлив, уродлив е като совата от моята гатанка, която може да се радва на слънцето, а предпочита мрака. Повече не ще чуеш от мен, читателю, за строежа на моята крипта. Да бъдеш принц на подобни хора е като да си просяк във величав замък. Тази книга ще бъде единствената ми рожба; дано да живее дълго и да ти послужи добре.“

Пол дори не се порадва на успеха; нахвърли се върху петата и последна гатанка, която бе открил, докато аз се борех с четвъртата: Къде се срещат кръв и дух?

— Това е най-старият философски въпрос в книгата — каза ми той, докато аз щъках насам-натам из стаята и се подготвях за нощта с Кати.

— Кое?

— Пресичането на ум и тяло, двойствеността на дух и плът. Виждаме го при свети Августин в неговото съчинение „Срещу манихейците“. Виждаме го и в съвременната философия. Декарт смятал, че може да посочи мястото на душата — някъде в мозъка, близо до пинеалната жлеза.

Той продължи в същия дух. Бълваше философски приказки и прелистваше някаква книга от библиотеката, а аз си събирах багажа.

— Какво четеш? — попитах аз, сваляйки от лавицата „Изгубеният рай“.

— Гален — каза Пол.

— Моля?

— Вторият баща на западната медицина след Хипократ.

Спомних си. Чарли бе изучавал Гален в курса по история на науките. За епохата на Ренесанса обаче Гален не ми изглеждаше актуален — беше умрял хиляда и триста години преди публикуването на „Хипнеротомахия“.

— Защо? — попитах аз.

— Мисля, че гатанката е свързана с анатомията. Франческо изглежда е вярвал, че в тялото наистина има орган, където се срещат кръвта и духът.

Чарли изникна на прага с нахапана ябълка в ръката.

— За какво разговаряте, аматьори нещастни? — попита той, чувайки, че става дума за медицина.

— Орган, подобен на този — продължи Пол, без да му обръща внимание. — Така наречената rete mirabilis. — Той посочи един чертеж в книгата. — Мрежа от нерви и кръвоносни съдове в основата на мозъка. Гален смятал, че там жизненият дух се превръща в животински.

— И какво не й е наред? — попитах аз, поглеждайки часовника.

— Не знам. Не върши работа като шифър.

— Защото не съществува у хората — каза Чарли.

— Как така?

Чарли ни погледна и отхапа от ябълката.

— Гален е правил дисекция само на животни. Открил е rete mirabilis в някоя крава или овца.

Лицето на Пол помръкна.

— И съвсем е объркал сърдечната анатомия — продължи Чарли.

— Няма септум, нали? — попита Пол, сякаш знаеше точно какво има предвид Чарли.

— Има. Само че в него няма пори.

— Какво е септум? — попитах аз.

— Преградата между двете сърдечни половини. — Чарли пристъпи към книгата на Пол и прелисти, за да открие схема на кръвоносната система. — Гален си я представя съвсем погрешно. Казва, че в септума имало малки дупчици, през които кръвта преминава от едната камера в другата.

— А няма ли?

— Не — сопна се Пол. Май работеше над въпроса по-отдавна, отколкото си мислех. — Но Мондино е допуснал същата грешка относно септума. Везалий и Сервет са я поправили едва към средата на шестнайсети век. Леонардо е следвал учението на Гален. Харви описва кръвообращението чак през седемнайсети век. А гатанката е от края на петнайсети, Чарли. Трябва да е rete mirabilis или септумът. Никой не е знаел, че въздухът се смесва с кръвта в дробовете.