Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Кастен бе направила необходимото, за да може Вейл да се запознае с двата полюса на хората от милициите.

Той стисна зъби при мисълта за Ралф и гневно се взря през прозореца.

— Успя да ти вдигне кръвното, нали? — проговори накрая Файърстоун.

— Може и така да се каже.

— Но Джордан не успя да го направи.

— Знаеш ли, при Джордан се опитах да видя нещата през неговите очи. Не съм съгласен с абсолютно нищо от позициите му, но мога да видя целия път, който е изминал, за да стигне дотам. Той всеки ден блъска като вол, докато този негодник тук живее на гърба на данъкоплатците.

— Той ни снабди с много информация, Мартин.

— Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че това дребно копеленце е знаело предварително, че работата в банката ще се осере, и е намерило идеалното решение да се пише невинен. Знаел е, че или техните ще го спипат, или ние. В единия случай е мъртъв, а в другия — на врата ще му висят обвинения в убийство и въоръжен грабеж. Така че се е писал хитър. Дава ни информация и си спестява появата пред съда.

— Това не е необичайно при програмата за запазване на важните свидетели.

— Вместо да се озове като Джордан в ада, без право на помилване, с пълна присъда, той се сдобива с ферма и прекрасна мъничка женичка, която по всяка вероятност е също толкова чукана в главата, както и той, и за капак е успял да се отърве от обвинението в убийство и въоръжен грабеж.

— Ти не спестяваш нищо, нали така?

— Виж, не те укорявам за това, че си приел уговорката му, аз самият съм вкарал няколко отрепки в тази програма. Сигурен съм, че в онези моменти ми е изглеждало добър ход.

— Това беше първият пробив, който успяхме да направим по отношение на Светилището.

— Ще ти кажа още нещо. Нямам му вяра и за грош за ония лайна, дето ги изтърси за „Списъка на Шиндлер“. Тоя тип е най-големият расист и расов ненавистник на света. Той просто е предложил сделка и Бюрото се е съгласило.

Файърстоун, който не откъсваше поглед от шосето пред автомобила, кимна.

— Няма да споря за това.

— Както вече ти казах, не те укорявам, Сам. Този плъх явно е усетил отлично ситуацията и се е възползвал максимално от нея.

— Истинското му име е Джордж Уолър — каза Файърстоун. — Можеш и сам да се добереш до това с всичко, което знаеш за него. Хардистан и генералният прокурор са единствените други хора, които знаят истинското му име, но нямат никаква представа какво е сегашното и къде се намира в момента.

— Значи ти си единственият, който го знае?

— Не, вече сме двама.

— Страшна отговорност — изрече след няколко секунди Вейл.

— Да. Не е необходимо да ти казвам, че не трябва да споменаваш на никого за този човек.

— Това вече го разбрах — отвърна Вейл с усмивка.

— Момъкът е прав в едно отношение. Ако го разкрием, като го вкараме в съда, те ще се доберат до него.

— Звучи ми песимистично.

— Не, реалистично.

— По дяволите, ще разполагаме само с неговите показания срещу техните и те ще хвърлят всичко върху него и ще го изкарат лъжец. Да ти кажа, стана ми страшно, когато нарече засадата акт на обявяване на война. Каза го съвсем сериозно.

— Ако приемем, че до този момент не са убили никого, тогава това със сигурност бележи решителен поврат в тактиката им.

— Може би страшно им е трябвало оръжието и камионът и са искали да избягнат подпалването му.

— Това променя нещата из корен — каза Файърстоун.

— Така е. Забравих да питам кой е бил оцелелият член на групата от опита за банков обир в Денвър.

— Казва се Люк Съндъргард. Излежава доживотна присъда без право на помилване в Левънуърт.

— Какво е казал досега?

— Абсолютно нищо. Все едно че са залепили устата му с туткал.

— Е, ако се заема с тази работа и ми потрябва Ралфчо, той ще се озове в съда и можеш да заложиш фиша на заплатата си, че пет пари не давам каква сделка е сключило правителството с него.

— Чухме, че си бил много корав — усмихна се Файърстоун.

— Така значи, а?

— Да.

— Ако той откаже да сътрудничи, наистина ще разберете колко съм корав. Ще му кажа, че ще му бия шута толкова бързо, че няма да има време даже и да събере сака си с комплект бельо и бившите му авери вече ще са скочили през прозореца му.

— Не вярвам, че ще го направиш, Марти.

— Така е, но преди да съм приключил с него, той едва ли ще се усъмни в думите ми. — Вейл пъхна ръка под сакото си, измъкна малък диктофон и пренави касетата.

— Ти си го записал? — попита изненадано Файърстоун.

— Записах ги и двамата.