Уилям Дийл - Владетелят на Ада

На монитора се появи снимка от взрива в Оклахома Сити — кабели и проводници стърчаха от развалините като вътрешности.

— Работата е там, Мартин, че насилието се е превърнало в запазена марка на милиционерското движение много преди атентата в Оклахома Сити. В началото на осемдесетте Ордена преминава към углавни престъпления. Не пропускат нищо: подправяне на банкноти, банкови обири, отвличания, нападения върху бронирани коли, разнасящи пари, убийства. Хвърлят бомби в синагоги, убиват членове от собствените си редици, за които подозират, че са станали издайници, правят атентат на домакина на предаването на живо Алан Берг…

На екрана се появиха още две фотографии — кошмарен монтаж от насилие: Джордж Матюс, основателят на бруталния Орден, загинал под водопада от куршуми на ФБР на един остров в Пюджет Саунд, и разкъсаният от куршумите труп на Алан Берг, проснат до колата му.

— … така че през 1984 година ФБР сформира специална група и започна да ги преследва. Реакцията на Ордена беше обявяването на война на Съединените щати. Министерството на правосъдието събра доказателства за използването на рекет от двайсет и четирима членове на Ордена. Шейсет и няколко случая на рекетьорска дейност с подправени банкноти, убийства и грабеж. Джордж Матюс не стигна до съд. Предпочете смъртта. Още един мъченик. Останалите двайсет и трима бяха осъдени и Ордена накрая се разпадна. Подозираме, че повечето от членовете, които останаха без обвинения, са се прехвърлили към другите групи.

— Колко голям е бил Ордена? — попита Вейл.

— Не сме сигурни, вероятно по-малко от сто души.

— И смятате, че обществото е вземало тези откачали на сериозно?

— Мартин, предполага се, че в страната има най-малко 75000 активни членове на групи на ненавистта. Според нас може да са и 750000, ако включим и симпатизантите, които не спадат към активните членове. Броят се увеличи неимоверно след Уейко и историята с Ранди Уивър. Ние го очаквахме. Това обаче, което ни шокира, е че броят скочи и след Оклахома Сити.

„Какво ли цели с това? — чудеше се Вейл. — И какво, по дяволите, правя тук аз? Кога ще си дойде на думата?“

— Джими, изкарай Светилището — каза тя. После се обърна към Вейл. — Да сте чували някога за една група на име Църквата на Светилището на Бога и Божия гняв, Мартин?

Той се замисли за няколко секунди.

— Не беше ли някакъв генерал смотаняк от операция „Пустинна буря“ свързан с тях?

— Джошуа Енгстрьом. Но в Пустинна буря той беше полковник, не генерал. Става генерал едва когато излиза в оставка. Генерал от Националната гвардия в Монтана.

На екрана се появи снимката на Енгстрьом: плешив, със здрава, висока фигура, малко напълнял около кръста, със защитни дрехи и пистолет на колана, автоматична пушка в едната ръка и Библията в другата, застанал до един танк в пустинята заедно с десетина войници. Повечето войници се усмихваха, но лицето на Енгстрьом беше студено и безизразно като маска.

— Това е Енгстрьом в Пустинна буря, 1990 година.

— Спомням си тази снимка — каза Вейл, загледан в лицето на Енгстрьом. — Той имаше прякор…

— Проповедника.

— Точно така.

— Извади другата, Джими.

Втората фотография се различаваше рязко от първата — беше моментна снимка, размита, избледняла и размита от влага.

— Виетнам, 1973 година — каза Кастен.

Енгстрьом с шестима войници в джунглата. Гледат с пренебрежение, дори ядосано, обектива. Корав мъжага с късо подстригана коса и вече прошарена брада. Всички са голи до кръста, с ленти, препасани около главите. Всички са със защитни панталони и тежки обувки, на някои от кончовите им стърчат дръжките на ножове. По голите им гърди са кръстосани патрондаши, от кобурите по бедрата им висят пистолети, а в ръцете си държат какво ли не: Узи, АР-14, М-1А, всички оборудвани с оптически прицели. Страховита фотография.

Хайнс даде увеличение върху лицето на Енгстрьом. Съсредоточено изражение, огнени, почти маниакални очи, извикващи в представите образите на други фанатици — Джон Браун на бесилката; Джим Джоунс в Гвиана, Върнън Хауел, който по-късно ще се преименува в Дейвид Кореш, в Уейко, в навечерието на личния му Армагедон.

— Мъжът отдясно на Енгстрьом е Робърт Шрак — каза Кастен. — Прякорът му е Черния Боби. До него е Дейвид Мецингер. Сега Шрак е заместник на Енгстрьом, а Мецингер е пасторът на една от четирите църкви, които съставляват Светилището. Този отдясно с белега на лицето е Гари Джордан. Мъжът с брадата и слънчевите очила, коленичил отляво, държи 50-калиброва карабина с оптически мерник. Снайперистка пушка, не е на въоръжение в армията. Той и онзи в средата са или мъртви, или просто не можем да удостоверим самоличността им.