Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Понякога му пийваме по едно.

— Също така разполагам с пълно копие на документацията от процеса в Гранд. За мен това е учебник как да се води дело по параграфите на РИКО. Брилянтна работа.

— Благодаря. Мислех, че сте ме измъкнали от леглото само за да ме наругаете.

— Защо? Защото сте измъкнали делото изпод носа на Питър Райкър ли?

— Не съм му измъквал нищо изпод носа, той просто не умее да си пази нещата.

— Това беше федерално дело, господин Вейл.

— А аз го направих щатско, госпожо генерален прокурор.

— Защо не ме наричате Мардж? Всички ми казват така.

— Добре, тогава и вие можете да ми казвате Мартин или Марти, или… — Вейл направи пауза и се ухили — … както ме нарича Райкър.

— Не и при възпитани разговори — усмихна се тя.

— Аааа, ето значи какво било това, приятен разговор, така ли?

— Надявам се да е така.

— Добре. Тогава и аз възпитано мога да ви кажа, че не съм измъквал нищо изпод носа на Райкър. Той просто много проточи работата. Нямаше необходимото свързващо звено.

— Звено?

— Нали знаете колко сложни са случаите по РИКО. В крайна сметка трябва да намерите свързващо звено, нещо или някого, който да свърже в едно всички тези случаи. Извадих късмет и открих свързващото звено, но той не можа. Затова се тутка толкова дълго със случая. Късметът не може да спечели делото вместо вас, но малко късмет винаги помага. — Той направи малка пауза. — И менюто за закуската ли взехте от Конърман?

— Той ме насочи към любимата ви закусвалня. Каза също, че много сте обичали да ходите по ръба на бръснача, че обичате да поемате рискове.

— Е, Конърман не може да знае всичко. Точно в този момент аз знам три неща, за които съм сигурен, че той си няма дори и представа.

— О, така ли? И кои са те?

— Той не знае, че вие сте такъв негов любител, не знае, че аз съм тук, и не знае защо.

Тя се изсмя.

— Едно на нула за вас.

— Ще стигнем ли най-после и до третото, а именно „защо“?

— Може пък просто да съм искала да си побъбря с човека, който тикна зад решетките Том Лейси и Харолд Гросман.

Вейл се изкикоти.

— Разбира се. Аз пък дойдох да проверя майсторлъка на Пол с неговия световноизвестен холандски сос.

Тя попи устните си със салфетката и изрече почти безучастно:

— Президентът иска да ви помоли за услуга.

Вейл се изпъна като струна, пусна вилицата и се втренчи в Кастен.

— Малко рано хвърлихте големия си коз, не мислите ли?

— Понякога правя и така.

— Този специално беше особено добър.

— Знам.

— Още двайсет въпроса ли ще има?

— Не — засмя се тя. — Мислех си, че ще привършим закуската преди да станем пак сериозни.

— Значи ще ставаме сериозни, а? — Той пак пусна вилицата. — Закуската беше вълшебна, а сосът направо несравним. Сега ще ми кажете ли какво сте намислили?

— Какво знаете за милиционерските движения в тази област? — попита тя.

Той се замисли за момент, после повдигна рамене.

— Знам само онова, което съм срещал в пресата, а то не е много. Банда неонацистки бръснати глави и религиозни фанатици. В нашето общество винаги е имало боклуци като тях.

— Мислите ли, че са опасни?

— Изобщо не искам да мисля за тях.

— Искам да ви покажа нещо — каза тя, изправи се и Вейл я последва в командно-оперативния център. Момент по-късно влезе и нейният електронен гений.

— Мартин, това е Джим Хайнс. Джими, запознай се господин Вейл.

— Здравейте, господин Вейл — каза Джими и зае мястото си пред сложния пулт. Беше мускулест, с тяло очевидно оформяно в гимнастическа зала. Имаше огненорижа коса, бледа кожа и лунички, и дяволита усмивка. Можеше да мине и за тийнейджър. Вейл прецени, че наближава тридесетте.

— Ще имаме пряка връзка с Хардистан — каза Хайнс.

— Приемането е много лошо, но се мъча да го оправим.

— Добре. Отвори файла Н, докато чакаме — нареди му Кастен.

Той затвори файла, с който работеше, и превключи на главния екран на компютъра.

— На какво ниво? — попита той.

— Алфа. Нека да покажем на господин Вейл как работи.

Хайнс щракна курсора върху иконата и екранът стана бял, последван почти мигновено от думите:

— ПРОВЕРКА ЗА СИГУРНОСТ: ГЛАС. ОТПЕЧАТЪЦИ. ВИЗУАЛЕН КОНТРОЛ.

Кастен помести ръката си върху една малка подложка с разперени пръсти, погледна право напред и произнесе:

— Маргарет Кастен, генерален прокурор.

И трите полета позеленяха почти мигновено.

— Достъп одобрен. Име за идентификация?

Хайнс въведе кодовото име на Кастен, което се появи на екрана като шест звездички. Екранът се изчисти за момент и се появиха думите: „Prioax Alpha. File?“