Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Господи, те са докарали „Спектър“ и „Пенетрейтър“! — ахна Файърстоун. — И „Павелов“!

— Изобщо нямам представа кое кое е — каза Вейл.

— Това са щурмови машини и транспортни хеликоптери. „Спектър“ е един от най-смъртоносните хеликоптери. Струва седемдесет и два милиона долара парчето.

Файърстоун радира на кулата за инструкции за кацане.

— Съжалявам — беше отговорът, — летището е затворено за граждански полети. Мога да ви пренасоча към…

— Обажда се заместник генералният прокурор на САЩ Мартин Вейл. С мен е съдия-изпълнителят Сам Файърстоун — прекъсна го грубо Вейл. — Аз отговарям за тази операция.

— Сър, операцията се ръководи от генерал Джеймс. Командир на бойната част е полковник Рембранд, но е много зает в момента.

— Пет пари не давам колко е зает — изръмжа Вейл. — Искам инструкции за кацане.

Последваха няколко секунди тишина.

— Добре — обади се най-после гласът. — Ако запазите височината си и се включите по кръга югоизточно от летището, ще ви дадем разрешение за кацане веднага щом полосата се освободи.

— Разбрано — отвърна Файърстоун, направи завой и се насочи на юг от летището.

— Те атакуват с пълна сила — каза той.

— Какво е станало, по дяволите? — попита Вейл, без да очаква отговор.

— Предполагам, че на Човека му е писнало — отвърна лаконично Файърстоун.

— Писнало му? Писнало му! Той е президент, за Бога, не може да му писва.

— Можеш да му го кажеш, ако искаш — каза Файърстоун. — Що се отнася до мен, той е шефът и може да постъпи както реши за добре.

— Сам, там се води война!

На югозапад небето беше осветено като на Четвърти юли.

— Като съдя по това, което виждам на летището, не мисля, че ще продължи дълго.

Летището, събота, 8 часът и 44 минути вечерта, монтанско стандартно време

— Полковник, какво става тук, по дяволите? Какво прави тук армията?

— Заповед на президента — отвърна полковник Рембранд. — Свалиха един от хеликоптерите ни. Влязохме в битка с врага.

— Къде е Хардистан?

Полковникът посочи към платото край седловината.

— Трябва да отида при него — каза Вейл.

— Съжалявам, сър, не мога да упълномощя…

Вейл го игнорира и извади обезопасения си клетъчен телефон.

— Ще видя какво ще каже по въпроса генералният прокурор Кастен — каза той.

— Сър, не бих си позволил да безпокоя тези хора точно сега. Кабинетът е на съвещание при президента в Белия дом.

— Тогава ще се обадя на всеки от това шибано съвещание.

Файърстоун сложи ръка върху рамото му и каза:

— Аз не бих го направил. Ние просто не сме в течение и сме извън кръга.

Раменете на Вейл провиснаха. Предаден, той не знаеше какво да направи.

— Полковник — каза Файърстоун. — Аз съм квалифициран пилот. Какво ще кажете, ако откарам господин Вейл там с хеликоптера, който е на правата за излитане?

Слушалките на Рембранд пращяха от звуците на битката. Той махна безсилно с ръка.

— Проверете при диспечера. Тук гъмжи от хеликоптери и не искам някой от тях да ви накълца на кайма. — И се върна отново на битката.

Планината Джеймс, събота, 9 часът и 54 минути вечерта, монтанско планинско време

Големите хеликоптери „Павелов“ се оказаха най-ефективното оръжие срещу милицията. Подкрепяни от смъртоносните щурмови „Спектър“, те бяха достатъчно стабилни и устояваха на ураганните ветрове, а със свалените си седалки можеха да транспортират четиридесет и пет души до зоната на боя.

Вълна след вълна големите; хеликоптери прелитаха над планината, после се спускаха и изсипваха товара си. Планът обаче да оформят дъга от рейнджъри и да принудят Светилището да отстъпи надолу по склоновете трябваше да бъде изоставен. Войниците пълзяха по планината, опитвайки се да избягват мините и телените заграждения. Милицията се съпротивляваше упорито, отказвайки да отстъпва позициите си. На върха на планината, вече на снежния пояс, Мецингер бе успял да свали още един „Павелов“, но силите срещу него започнаха да го превъзхождат многократно. В хаоса на сражението бе загубил следите на Чип и само се молеше синът му да е някъде по-надолу по склона, далеч от жестоките боеве за удържането на снежния пояс.

Сега Мецингер беше принуден да отстъпи. Нареди на останките от четирите си отряда да се изтеглят надолу по склона. Грохотът от непрестанния огън и взривяващите се ракети и бомби не можеше да заглуши пронизителните писъци на ранените.

В бункера Енгстрьом се опитваше да следи развоя на битката върху големи пластмасови планшети, но скоро се отказа. Рейнджърите затваряха обръча от три страни. Ренц удържаше северната част от защитния периметър, но южната част беше в пълен хаос и той нямаше никаква представа как са нещата там.