Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Един оръдеен снаряд избухна само на двадесетина крачки от тях и Хардистан така и не можа да му отговори.

Планината Джеймс, събота, 2 часът и 21 минути след полунощ, монтанско стандартно време

Битката продължаваше безмилостно. В зловещите отблясъци на пожарите и двете армии се бяха сплели в смъртоносни ръкопашни схватки, като използваха ножове, револвери, пистолети, щикове, дори и юмруци. Членовете на милицията избухваха върху собствените си мини и се разрязваха върху собствения си тел-бръснач. Огънят ставаше все по-хаотичен, без да щади нито свои, нито чужди.

Но никой не спираше, нито молеше за милост. Някои от бойците бяха оглушали от непрекъснатия грохот на стрелбата. Някои се огъваха и искаха да се предадат, но загиваха под безпощадния огън на рейнджърите още преди да успеят да вдигнат ръце.

Мецингер стреляше по всяка цел, която изскочеше пред мерника му; огънят му позволяваше да различава в мрака тъмните бойни униформи на армията.

Дочу познатото вече боботене над главата си, вдигна поглед и видя поредния отряд рейнджъри да връхлита позициите им. Откри огън, което моментално предизвика ответен удар. Усети зловещия удар на 30-калибров куршум в бедрото си и друг в рамото.

Запълзя настрани и се запровира през телените заграждения. Дясната му ръка напипа мината в меката пръст миг преди тя да избухне в лицето му.

Неделя, 5 часът и 6 минути сутринта.

Сержант Уилямс вдигна радиошлема на Ренц и каза в микрофона.

— Тук сержант Уилямс, рейнджър от армията на САЩ. Има ли някой там?

В бункера Енгстрьом чу гласа и се поколеба, после натисна бутона.

— Генерал Енгстрьом, сержант.

— Сър, чувствам се задължен да ви информирам, че сте победен. Защо не се предадете и не спасите живота на малцината останали ваши хора?

— Оценявам загрижеността ви, сержант, но ние сме се обрекли на определена цел. Страхувам се, че връщане назад няма.

Зад него Стемплър, също така Авраам, се обади.

— Тук има две жени, генерале.

Енгстрьом се извърна и го погледна с изненада. Съвсем бе забравил любовниците на Авраам.

— Ти с твоите шибани курви! — изръмжа Шрак.

— Не знаех, че ще се стигне дотук.

— Нали си великият пророк Авраам, защо не се сети предварително?

Стемплър само му се усмихна.

— Бях много зает да осведомявам света какво става тук.

— Ха, сякаш нямаше да разберат — възкликна с отвращение Шрак.

— Не и от вашата гледна точка. Сега го знаят.

— Достатъчно — каза Енгстрьом. — Имат ли топли дрехи?

— Да.

— Е, тогава побързайте.

Стемплър се върна в спалното си помещение и каза на момичетата:

— Ще ви пуснат да си отидете.

— А ти идваш ли с нас? — попита едното момиче.

— Не тази нощ. По-късно.

Едното от момичетата се изправи и облече дебелото си яке. Вълнената й пола стигаше до глезените. Тя придърпа шапката над очите си и заяви:

— Тръгвам. Ти както искаш, Реба. Ще те изчакам отвън. — И излезе.

В командната зала Енгстрьом разговаряше със сержант Уилямс.

— Сержант, в бункера има две девойки. Те не са войници. Ще ги пуснете ли да минат?

Уилямс беше изненадан от новината. Жени? В бункера? Явно Генерала беше доста по-похотлив, отколкото си го беше мислил.

— Да, сър, ще изпратя човек да ги чака отдясно на вратата.

— Много сте любезен, сержант.

— Аз самият имам две дъщери — отвърна Уилямс.

В стаичката Стемплър протегна ръка към второто момиче.

— Ела да те целуна, Реба — каза той. Тя го приближи и той я прегърна. — Винаги си била любимката ми.

Целуна я по шията, пристъпи зад нея и като обви с ръка врата й, рязко изви главата й. Тя падна без звук. Той я захвърли на леглото и бързо й свали роклята. Облече я, после сложи и якето и придърпа вълнената шапка върху челото и очите си. Излезе от стаята, затвори вратата и като се приведе, тръгна през командния център към другото момиче.

Енгстрьом и Шрак гледаха картите и не обърнаха внимание на Стемплър и момичето, които закрачиха по дългия тунел и отключиха двойните стоманени врати.

Един рейнджър ги чакаше, както беше уговорено, и ги съпроводи настрани от бункера към дърветата. Навсякъде в мрака се разнасяха откосите от непрестанното сражение.

— Ще ви отведа до южната страна — каза рейнджърът.

— Ще ви качим още на следващия хеликоптер.

Докато минаваха през тъмната горичка, Стемплър измъкна нож и застана толкова близо до рейнджъра, че онзи долови горещия му дъх по врата си. Стемплър мигновено дръпна главата му назад и преряза гърлото му. Мъжът изхърка и падна мъртъв в краката му. Момичето се извърна ужасено. Той замахна и я прониза право в сърцето. После захвърли якето и бързо смъкна роклята през главата си. Свали бронираната жилетка на рейнджъра и куртката му и ги навлече. После начерни лицето си с пръст, сложи си шапката на войника, взе оръжието му и забърза нагоре по хълма.