Уилям Дийл - Владетелят на Ада

А хеликоптерите не спираха да прииждат, изсипвайки все повече и повече рейнджъри и огнева мощ.

Ренц и хората му се бяха окопали на сто метра от края на северния дял, но ураганният огън от хеликоптерите „Спектър“ и „Пенетрейтър“ непрестанно топеше и без това оределите им редици. Страховитият трясък на картечниците беше ужасяващ.

Ренц дочу грохота на поредния „Павелов“, който изплува над ръба на северната скала и сниши да изсипе товара си. Вътре в него капитан Кранц насочваше останалите четири транспортни хеликоптера, докато те нахлуваха в зоната откъм северната страна.

Ренц хлопна една ракета „Стингър“ в ракетомета и се прицели точно в кокпита. Хеликоптерът и човекът се гледаха очи в очи, делени само от разръфаната земя и обезобразените дънери на боровете. Ренц изстреля ракетата. Попадението беше директно. Кокпитът буквално се взриви. Разбитата машина наклони нос и се заби в скалите. Вътре капитан Кранц и четиридесет и петимата рейнджъри заподскачаха като топчета за пинг-понг.

Миг по-късно втори „Павелов“ се сниши успешно и живият му товар се разпръсна от люковете. Сержант Уилямс водеше нападението, 30-милиметровата картечница в ръцете му сееше смърт и унищожение. Хората му го последваха, връхлитайки върху оределите редици на бойците на Ренц. Уилямс видя откъде идва главната съпротива, зъбите му хищно се оголиха и той завъртя картечницата натам. Десетина 30-милиметрови куршума се забиха в Ренц, разкъсаха тялото му на парчета и откъснаха главата му. Радиошлемът му полетя във въздуха и падна на земята.

Уилямс продължи, сеейки смърт с картечницата си по пътя пред себе си.

Платото, събота, 11 часът и 18 минути вечерта, монтанско стандартно време

На Файърстоун му бяха потребни два часа и половина, докато получи разрешение за излитане. Той насочи малкия хеликоптер на юг, заобиколи скалите и се плъзна под високия гребен на хълма, който защитаваше платото, като кацна до един от трите ровъра, преобразуван в малък команден пункт. На гърба на платото, току под гребена, над една карта, разпростряна върху капака на ровъра, се бяха събрали Хардистан, майор Бариър и четирима рейнджъри.

Вейл беше зашеметен. Той не беше подготвен за грандиозността на битката, която се водеше яростно пред взора му. Целият хълм беше разкъсван от гранатен и ракетен огън. Останките от горящите хеликоптери озаряваха небето. Вейл бе очаквал престрелка, а се бе озовал на война.

Бариър не им обърна никакво внимание, но Хардистан беше повече от изненадан.

— Да не сте се побъркали! Какво правите тук?

Вейл го изгледа злобно, потръпвайки при всяка експлозия.

— Това започна като моя операция — каза той. — Да не би да си забравил, че работиш под мое ръководство?

— Върнете се в базата — посъветва го Хардистан. — Тук е прекалено опасно за вас. А и не можете да направите нищо.

— Мислех, че ще искаш да го чуеш пръв. Открихме свързващото звено. Вече мога да изискам и обвинителните актове.

— Моите поздравления — произнесе саркастично Хардистан.

Вейл погледна през ждрелото към зоната на бойните действия, взе едни слушалки и се вслуша в звуците от бойното поле. Мъже ревяха за подкрепления, умиращи призоваваха жените и децата си, някои проклинаха Бог, други се молеха.

— Напразно — проговори горчиво Вейл. — Всичко се оказа напразно.

— Марти, ще има предостатъчно работа, когато това свърши. Там има четиристотин или петстотин души. И още четири или пет хиляди някъде там. — Той махна с ръка към долината.

— Нищо не мога да разбера — излая Бариър в микрофона на радиошлема си. — Свалени са шест „Павелов“ и четири или пет „Спектър“. Капитан Кранц е убит. Нашите сили са пръснати по целия склон. Там е истинска лудница.

Вейл се втренчи в Хардистан. Пред мисления му взор изплаваха фотографиите от огромната база данни, които беше проучвал. Снимки от Мърел Бей, когато ФБР застрелва Матюс. Арканзас, когато застрелват Гордън Кал. Уейко. Руби Ридж. Дори и онази нощ в Бад Рапидс.

— Ти винаги си на място, нали, Били? Седиш си на топличко в някой джип, винаги готов да дадеш знак за атака. Нали, Били? Ти си човекът, който натиска бутона. Ти си шибаният Ангел на смъртта.

Хардистан остана невъзмутим.

— В този случай не аз натиснах бутона, Мартин. Натиснаха го много по-отвисоко.

— Параноик ли съм станал вече? Дали не ме натресоха на тази работа само за да изнамеря достатъчно основания за Пенингтън да унищожи Енгстрьом?