Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Планината Джеймс, събота, 7 часът и 9 минути вечерта, монтанско стандартно време

Първата вълна на десанта беше истинска катастрофа.

Два „Спектъра“ се плъзнаха над южната страна на планината и зависнаха над снежния пояс. Борейки се с ураганните ветрове, които брулеха върха на планината, те откриха огън с 25-милиметрови картечници „Гатлинг“ и 40-милиметрови оръдия „Бофорс“, разчиствайки пътя за големите хеликоптери „Павелов“. Под тях чакаха половин дузина членове на милицията, въоръжени с ракети „Стингър“ и 72-Е. Хеликоптерите обсипаха гората под снежния пояс с ракетен и картечен огън. Зад тях, пърхайки над билото на южната страна, изчакваха транспортните хеликоптери „Павелов“, които щяха да спуснат първия контингент рейнджъри.

Ракети, 30-милиметрови противопехотни снаряди и картечен огън пронизваха гората. Рейни насочваше ракетометчиците, крещейки заповеди в микрофона на радиошлема си. Зад него спомагателното подразделение на Мецингер беше готово да влезе в бой с рейнджърите след спускането им в планината.

— Не се занимавайте с щурмовите хеликоптери! — изрева Рейни. — Сваляйте големите, транспортните машини.

Ракети се стрелнаха в нощта, някои пропуснаха целта си, други заседнаха в роторите, трети се забиха във фюзелажите или резервоарите. Първите два транспортни хеликоптера „Павелов“ рухнаха в пламъци. Деветдесет рейнджъри и екипажите на двете машини загинаха в един миг. „Спектрите“ обаче продължаваха да сеят смърт по земята. Ракетен, оръдеен и картечен огън кълцаше гората под снежния пояс. Дърветата оставаха без клони, земята изригваше от попаденията на смъртоносните снаряди.

Рейни с отчаяние гледаше как ракетните снайперисти около него загиват. Сграбчи един „Стингър“, закрепи го на ракетомета и стреля в един от щурмовите хеликоптери. Машината се килна и рухна върху каменистата земя. Въртящите се ротори се врязаха в зоната на бойните действия, кълцайки хората като моркови. Пожар озари цялото бойно поле.

Рейни извика подкрепления от подразделението на Мецингер. Те се втурнаха, сграбчиха ракетометите от изстиващите ръце на мъртвите си другари и отчаяно се опитаха да отблъснат атаката. Вторият Спектър също бе улучен и рухна върху бойното поле.

Рейни се намираше точно под него. Той се извърна и хукна да бяга в момента, когато машината се вряза в земята, вдигайки ураганен облак пръст и сняг. Подобно на горящ, изгубил контрол булдозер тя го последва към гората като някакво сатанинско изчадие от разкъсан метал и огън и го настигна преди той да успее да се измъкне от пътя й. В следващия момент останките от машината експлодираха и околните дървета избухнаха в пламъци.

В зловещите отблясъци на пожарите големите хеликоптери „Павелов“ с грохот прелитаха над планината и се стрелваха над останките от предните машини. Въжета провиснаха от люковете на машините и рейнджърите се плъзнаха надолу по тях, търсейки прикритие сред дърветата.

— Говори Мецингер — каза майорът с невероятно спокоен глас. — Транспортните хеликоптери пробиха и направиха десант. След тях идват още.

— Кажи на Рейни да докара още ракетометчици — заповяда Шрак.

— Рейни е убит. Събрал съм всичките си хора и правим каквото можем, но се нуждая от подкрепления.

— Северната и южната част на периметъра са пробити. Не мога да отделя и един човек.

В ужасяващата първа вълна на сблъсъка Чип Мецингер се отдели от баща си. Той дочу грохот като от гръмотевица над главата си и вдигна поглед. Зловещият силует на огромната двумоторна машина „Павелов“ прелетя точно над него. Страхът го прониза като електрически ток. Той вдигна карабината си и стреля по силуета; прикладът го удряше по рамото, докато изпразни пълнителя в черния мастодонт, ревящ над него. Вихърът, породен от големите витла, вдигна облак прах и сняг и за момент го заслепи. Когато успя да отвори очи, Чип зърна половин дузина силуети да се спускат към него и застина от страх. Празната му карабина беше безполезна. Момчето дочу смъртоносния грохот от няколко дула едновременно и куршумите се врязаха в тялото му и го отхвърлиха на два метра назад.

Летище „Мисула“, 7 часът и 29 минути вечерта, монтанско стандартно време

Летището гъмжеше от движение. Вейл и Файърстоун зърнаха под себе си два транспортни самолета С-130 да рулират върху бетона. Хеликоптери „Спектър“, „Пенетрейтър“ и огромните двумоторни транспортни „Павелов“ излитаха един след друг в мрака.