Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Айзък имаше право. Тия момчета бяха пипали много професионално.

През последните две седмици Бен Майер и Дърмот Флахърти събираха и засичаха информация за банковите обири с помощта на Хайнс и Наоми в Чикаго. Информацията от ФБР беше пълна и изчерпателна — резултат на двегодишно упорито проучване. Бен Майер и Флахърти решиха, че разследванията на Бюрото не са били достатъчни, и облягайки се на опита си от Илинойския случай с делото по РИКО, взеха плода на двегодишния труд на ФБР и го закълцаха като за плодова салата.

През изминалите осемнадесет месеца беше имало седемнадесет банкови обира, девет от тях разкрити, с три ареста и висящи процеси. Оставаха осем неразкрити. Трите от тях, извършени в един и същи ден в един и същи час и по един и същ начин изглеждаха най-обещаващи, тъй като всички банки бяха членове на една и съща малка верига в щата. Двамата адвокати решиха първо да се концентрират върху тях.

— Търсим пране — заяви Майер.

— Търсим суми, надхвърлящи милиони долари — каза Флахърти.

— Точно така. Те може да са обрали няколко банки извън нашата зона, и ако крадат оръжие и после го продават, тогава печалбата им е доста по-висока.

— Най-голямата банка в тази верига е в Хелена — беше им казал Айзък. — Единствената, която още не е обирана.

— Прекалено голяма ли е?

— На много лошо място е. От тяхна гледна точка, разбира се. Триетажна сграда точно в средата на града. Много голяма цел.

— Вие мислите, че тези три обира са били вътрешна работа? — попита Флахърти.

— Бих казал — отвърна Айзък.

— Те биха могли да планират всичко освен информацията за парите за заплати, а тя явно е била известна на всички в тия малки градчета — каза Флахърти.

— Вярно — отвърна Майер и после се усмихна. — Нека да предположим, че има и техен човек сред банковите служители, просто да е по-перверзно.

— Това ми харесва — каза Флахърти.

— Нека да кажем, че този вътрешен човек е планирал операциите. Най-подходящото време за тях, как да го направят…

— Добре.

— Този някой също така им дава информацията за постъпилите пари за заплати и така нататък.

— Този някой също така би могъл да изпира парите през банките — подхвърли Флахърти.

— Добра логика — похвали го Майер.

— И така, как ги пере?

— Успеем ли да го разберем, този някой ще се окаже онова звено, което търси Вейл.

Флахърти повдигна рамене и предположи.

— Подправя банковите отчети?

— Това е възможност. Така че сега вече си имаме някого плюс един много хитър банков счетоводител. Двама вътрешни в главната кантора.

Флахърти се изправи, протегна се и върна стола на мястото му. Тръгна през залата на банката и отвори предната врата. Сградата се опасваше от широк тротоар с храсти, отделящи го от улицата. Той се върна вътре и завари Майер да излиза от малката зала за съвещания, където бе работил до този момент.

— Останах без очи, Дърм — въздъхна той.

— Да се махаме оттук — каза Флахърти. — Имаме два часа път обратно до Мисула.

— Можем ли да спрем някъде по пътя да пийнем кафе?

Спряха до едно крайпътно кафе. Майер набумка захар и сметана в чашата си и мълчаливо започна да ги разбърква.

— Нещо те мъчи — забеляза Флахърти. — Винаги мога да позная, когато нещо не ти дава мира.

— Те имат отлично предимство. Четири банки, с които могат да работят. Нямат нужда да придвижват всичките мръсни пари през една-единствена малка банка.

— Разполагат също така със счетоводители, управители и касиери — допълни Флахърти. — Имам предвид, че не можеш да влезеш в някоя малка банка в Монтана и да депозираш триста бона, без да предизвикаш удивление. Трите екипа са задигнали почти един милион.

— Точно така.

— Така че…

— Така че може би правят депозитите в пирамиди.

— Какво означава това?

— През седемдесетте и осемдесетте на някой банки в Маями им се е налагало да перат пари от наркотици. Става дума за големи суми. Милиони долари. Целта е била да не привличат вниманието на Службата по контрол на данъците и приходите, която изисква банката да докладва всеки паричен депозит, надхвърлящ десет хиляди долара, така че са измислили пирамидалната схема. Идеята е следната: тези милиони се придвижват през банките им на парчета, по-малки от десет хиляди долара. Изградили са си огромен брой фиктивни сметки. Една компютърна програма автоматично разпределя депозитите по тези сметки всеки път, когато се внасят големи суми.

— Това ми е малко като в мъгла — каза Флахърти.