Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Една ноемврийска сутрин в петък управителят на банката в Пийквю, градче с население 5600 жители, пристига на работа както обикновено. Докато отключва вратата, внезапно бива натикан в банката. Успява да зърне за секунда нападателя си в едно огледало. Черна скиорска шапка с прорези за очите и тъмен комбинезон, това е всичко, което си спомня. Залепват устата и очите му със скоч-лента. След това дочува два приглушени изстрела, на пода издрънчават разбито стъкло и метал. Ръцете му са завързани на гърба и го вкарват в едно складово помещение без прозорци в задната част на банката, блъскат го на пода и го заключват. Не чува никаква размяна на реплики, но чува, че вратата на сейфа се отваря. През следващите десет минути служителите му също са вързани, със залепени усти и очи, и заключени в същото помещение. Никой не може да говори, никой не може да вижда. След това чуват експлозия извън банката. Всички са изплашени до смърт. Пет минути по-късно следва втора експлозия, този път по-близо. Полицията моментално пристига и намира служителите. Никой не е ранен, никой няма представа колко са били нападателите. И двете видеокамери от системата за наблюдение са простреляни. Сейфът е празен. А никой — никой — не е видял крадците да напускат банката.

— Никой не е видял как крадците напускат банката? — попита изненадано Флахърти.

— В Милтаун имаме една жена, която твърди, че двама души в костюми стояли близо до задния вход на банката около девет, а в Уайлд Банк един портиер казва, че видял човек в работни дрехи да прекосява паркинга около девет. Но никой от тях не носел нищо, а описанията и на тримата не ни дават абсолютно нищо.

— Това се е случило в Пийквю, Уайлд Банк и Милтаун по едно и също време и с еднакви резултати. И трите банки са получили големи суми за изплащане на заплати предната нощ. Три банкови обира и никой не е видял крадците. И в трите градчета никой не ги е видял кога са си тръгнали. Нито един свидетел.

— Защо? — попита Майер.

— Защото в девет без пет един празен магазин е бил взривен на пресечки от всяка банка — отговори Айзък. — Брилянтна работа. Малки градчета, големи експлозии на две пресечки от банката, кой ще ти гледа банка, която още не е отворила? А в девет без една по един откраднат фургон избухва на паркинга на всяка банка. Полицията е заета преди всичко с експлозиите. В Милтаун пък видели, че банката не е отворена, едва в девет и двайсет.

— Това е като фокусника, който прави отвличащо действие — каза Майер. — Ти го гледаш в дясната ръка, докато той прави фокуса с лявата.

— Точно — каза Айзък. — Докато полицията съобрази кое как е, крадците вече са имали преднина от петнайсет-двайсет минути.

— На колко възлизат обирите? — попита Флахърти.

— От Пийквю са отмъкнали 229000 долара, от Уайлд Банк — 306 500, а в Милтаун са направили най-големия удар — 383500. Или общо: 919000.

— Сигурно са се пукнали от яд, че не са успели да го закръглят на милион — беше коментарът на Майер.

Флахърти си представи как управителят отваря вратата, изключва алармената инсталация и внезапно бива натикан вътре. Устата, очите и ръцете му са облепени със скоч-лента, докато през това време друг член на бандата изважда от строя двете камери за наблюдение с два изстрела от пушка със заглушител. Измъкват ключовете за сейфа от управителя и го напъхват в малката стаичка. Следят стрелката на секундарника върху големия стенен часовник над сейфа. В осем и четиридесет зумерът звънва. Сейфът се отваря и те се хващат на работа. Банкнотите от по един и пет долара остават разхвърляни по пода пред сейфа. Колко ли са били нападателите? Трима, четирима? Флахърти предположи четирима — двама, занимаващи се със сейфа, и двама на вратата — да чакат останалите служители.

След като свършват, един използва дистанционно управление, за да взриви бомбата през две пресечки от банката. Щом тя избухва, те излизат, докарват колата за бягството до прозореца за обслужване на автомобили, нахвърлят саковете в багажника и изчезват. Докато градчето е като полудяло, те взривяват и откраднатия предната нощ фургон, като създават още по-голям хаос.

Много професионално.

Ами онези двамата мъже с костюмите, стояли близо до задната врата, която гледа към посоката на експлозията? Ами онзи човек с работни дрехи в Милтаун, който се отдалечил от банката? Дали са били замесени? В какво са отнесли откраднатите пари, в торби за боклук? Прекалено биещо на очи. Колко голям сак е необходим, за да се напълни с 380 000 долара и дребни?