Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Мога да опитам.

— Не опитвай, а го направи — каза грубо Клод.

Уоръл не отговори. Ненавиждаше, когато правителствените палячовци му извиваха ръцете, а Хукър беше един от най-досадните. Когато имаха нужда от услугите на КИС, с радост поставяха националната сигурност в ръцете на Уоръл. Сега обаче Хукър беше загрижен за собствената си кожа. Излизането наяве на КИС и работата й щеше да накара Уотъргейт да изглежда като махленски скандал. Но… ако КИС потънеше, ЦРУ и АНС щяха да си отидат с нея. А нищо чудно и цялата администрация.

— Този човек бил ли е замесен в някоя от нашите операции?

— По дяволите, Клод, знаеш правилата. Ти слагаш парите в банката, аз свършвам работата, никакви въпроси.

— Тогава ще ти го кажа по друг начин: аз си прикривам задника, и ти се погрижи за своя.

— Какво означава пък това, по дяволите?

Той зачака отговор. Когато такъв не последва, той се обърна. Хукър вече излизаше от вратата на катедралата.

Пийквю, Монтана, сряда, 4 часът и 14 минути, монтанско стандартно време

Касиерите загледаха любопитно Флахърти, когато той дръпна един стол до входа на банката, извъртя го и го яхна, като подпря лакти върху облегалката и се втренчи във вътрешността на залата. От лявата му страна се намираше малък проход и бюрото на информацията, последвано от дълъг плот с две прозорчета за касиерите. След плота имаше малка зала, после идваха клетките за съхранение на ценности и големият стоманен сейф зад метална врата. Отдясно имаше малко пространство със столове за чакане, пак там беше офисът на управителя, един малък салон за парични операции и един прозорец на касиер, обслужващ директно клиенти, които не излизаха от колите си. Малък проход извеждаше до задната врата, която се намираше точно срещу него в далечния десен ъгъл на голямата зала. Комбинираният склад и салон за отмора на банковите служители заемаше по-голямата част от задната стена на банката. Залата беше просторна, но компактна, обляна в мека светлина, с приятна атмосфера — или поне беше такава такава допреди три месеца, когато един бърз и сръчен екип от крадци бе задигнал сумата от 229000 долара.

Това обаче, което правеше събитието уникално, беше фактът, че в същия момент и със същата прецизност и анонимност две други банки от същата малка щатска верига също бяха ограбени. И трите се намираха в един кръг с диаметър от седемдесет и две мили в западната част на щата, разположени върху една дъга в пределите на сто мили от Мисула.

Според Джеф Айзък трите обира бяха проведени с изключително перфектно планиране и военна точност, което не беше особено трудно, тъй като и трите банки всеки ден следваха едни същи процедури. В осем и половина пристигаше управителят, влизаше през задната врата и изключваше алармената инсталация. В осем и четиридесет заключващият механизъм на сейфа изтракваше в знак, че е отключен. В осем и четиридесет и пет пристигаше работният състав от шестима служители, посрещани от управителя на задната врата. Тримата касиери се настаняваха на работните си места и в девет банките вече започваха работа.

Айзък беше особено съкрушен поради факта, че и трите грабежа бяха станали в неговия район. Всички бяха направени в малки градчета, сейфовете на всички бяха претъпкани с пари за заплати, а крадците не бяха проронили дори и дума, докато бяха освобождавал трите институции от почти един милион долара.

В допълнение към уникалната ефективност на тези три едновременни грабежа беше и фактът, че и трите банки бяха като близнаци. Всички бяха строени по един план: самостоятелни едноетажни сгради, обградени и от трите страни с малки паркинги, като четвъртата представляваше алея, където спираха клиентите, обслужвани директно в колите си. И трите банки бяха филиали на главната банка от веригата в Хелена и гордостта на съвета на директорите от монтанския „Тръст енд Секюрити“ — те не само бяха икономисали доста пари от използването на едни и същи архитектурни проекти, но и изпитваха задоволство от усещането, че в която и банка да отидат клиентите им, все ще се чувстват като у дома си.

— Все едно да си оставиш парите на съхранение в някой хотел „Холидей ин“. — Така описа Айзък случая на Майер и Флахърти, когато им разказваше подробностите по обирите.

А сега, докато Майер разглеждаше под лупа депозитните регистри на банковия компютър, Флахърти оглеждаше интериора на банката и възпроизвеждаше в главата си обира според описанието на Айзък.