Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Значи събирате материали за дело по РИКО. — Това беше твърдение, не въпрос.

— Така е.

— Срещу милицията. — Тя въздъхна и поклати глава.

— Какво става със страната ни?

— Законът РИКО от 1962 година постановява, че рекетьорска дейност е всеки акт или заплаха, включващ убийство, отвличане, хазартни игри, умишлени палежи, подкупи, фалшификации или търговия с наркотици или незаконни лекарства. Той също така определя като рекетиране всякакво препятстване работата на съда, оказването на всякакво влияние върху свидетелите, жертвите или информаторите, отмъщението срещу тях, прането на монетарни инструменти, поръчкови убийства и прехвърляне крадени превозни средства от един щат в друг.

— Пропуснахте оскърбителните материали — каза с усмивка съдийката.

— Така е, госпожо. Вие познавате положенията на РИКО — върна й Вейл усмивката.

— Продължавайте с тезата си, господин адвокат, слушам ви.

— Мнението на правителството е, че Светилището е чадър за четирите църкви и че те са замесени в незаконна рекетьорска дейност. То също така е сигурно, че убийството на Джордж Уолър е било акт на отмъщение, оказване влияние върху свидетел, поръчково убийство и препятстване работата на органите на правосъдието.

— И откъде извлякохте всичко това, между другото, господин Вейл?

— Ние възнамеряваме да свържем четирите църкви със Светилището по обвинения в убийство, отмъщение срещу свидетели и опит да им се окаже въздействие, транспортиране на крадено транспортно имущество от един щат в друг, убийство, въоръжен грабеж, кражба на държавно оръжие и муниции, поръчково убийство, възпрепятстване работата на органите на правосъдието и пране на пари.

— Това са само думи.

— Те са подплатени с доста доказателства.

— Вие разбирате, че църквите са гарантирани с определена защита, поне що се отнася до претърсвания и задържане. И в известна степен, до принуждаването към даване на свидетелски показания.

— Да, ваша чест. Освен ако, разбира се, не докажем, че са замесени в престъпна дейност. Тогава правилата на играта се променят.

— Да, тогава ще се променят. И вие възнамерявате да докажете всички тези твърдения?

Вейл кимна.

— Можем дори да измъкнем на светло и онзи радиоклоун Авраам.

— Обвинението по призив към метеж се доказва много трудно.

— Не става дума за призив към метеж. Той проповядва убийство и насилствена революция почти всяка вечер. Можем да изтълкуваме това като заплаха съгласно раздел 1А.

— В случая имате работата със свободата на словото.

— Ще очертаем ясна граница къде свършва едното и къде започва другото.

Тя се изсмя и поклати глава.

— Явно сте си подготвили пледоариите добре, господа.

— Това е сериозна работа, ваша чест.

— Можете да загазите, докато се опитвате да докажете твърдението, че тези църкви съставляват армия, а не са религиозни организации.

Флахърти се прокашля и вдигна ръка.

— Да, господин Флахърти?

— Религиозният аспект е доста спорен — каза той.

Файърстоун, Вейл, Хардистан и Майер изгледаха изненадано младия адвокат, като се чудеха накъде клони със забележката си.

— И как ще стане това? — попита тя.

— Ваша чест, можем да твърдим, че те са група, свързана заедно и асоциираща се с описаното в раздел 2С на закона от 1962 година. Въпросите за юридическата самоличност или църковното сдружаване тогава вече стават несъществени.

— Точно — каза Вейл.

Съдийката го загледа за момент и кимна много леко.

— Интересно — каза тя. — Значи вие избягвате религиозния аспект?

— Той просто не е задължителен, ваша чест — намеси се Майер.

— Бихте ли ни разяснили мисълта си?

— Първата поправка: „Конгресът не може да приема закони, установяващи официалното налягане на религия или забраняващи свободното изповядване на такава“. Аз го интерпретирам, че религиозните организации трябва да се третират на общо основание като всички останали организации. Няма логика да ползват някакви специални привилегии, те не са по-различни от която и да било фирма или личност. За нещастие, в чужбина съществува митът, че това е християнска нация — поне християните мислят така. Не мисля, че Америка принадлежи на тлъстите религиозни котараци, които продават християнството като някаква панацея по телевизията или крият политическите си програми зад Иисус Христос, за да могат да заблуждават данъчните власти. С тая представа се обижда самата конституция.

— Мисля, че много трудно ще убедите съда в това.