Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Но както го бе предупредил Хардистан, декорът можеше да се окаже много заблуждаващ.

— Тя е много корава дама — предупреди ги той, докато чакаха да дойде съдийката. — Има особено язвително чувство за хумор и ръководи съдебната зала със стоманен юмрук. Не позволявайте на обстановката да ви размекне.

— Успокояваща мисъл — каза Вейл.

— С нея трябва да се кара направо. Тя може да забележи играта даже и насън.

— С това вече няма да се провалим — засмя се Вейл.

Миг по-късно съдийката влезе — приятна, но малко прекалено сериозна червенокоса дама, среден ръст, на около четиридесет и пет години, с туидов костюм с панталон.

Вейл имаше известна представа за миналото й благодарение на Наоми, която го бе снабдила с няколко статии за нея. Омъжила се в колежа, дипломирала се първа в юридическия факултет и станала президент на адвокатската колегия на Южна Каролина още преди да навърши тридесет години. На четиридесет и пет бе член на Върховния съд на щата. Съпругът й бе основал малка счетоводна фирма няколко години след дипломирането си. И докато навърши четиридесет и пет години, фирмата му се бе превърнала в най-престижната в Кълъмбия.

Бе починал от инфаркт точно преди да навърши четиридесет и шест, оставяйки Люси безутешна и самотна вдовица.

Година по-късно тя бе приела назначение като съдия в Осмият съдебен окръг и се бе преместила в Линкълн. Носеха се слухове, че била на челно място в списъка на Пенингтън за състава на Върховния съд на САЩ, но съдията Лукас Фрай успял да прескочи трапа при последния си удар.

Това беше белег на радикалната й независимост — тя бе избрала да се премести в град, който не познаваше, в другата половина на страната, далеч от сина си, биолог в Центъра по венерически болести в Атланта, снаха си и двамата си внука, да приеме съдебен пост в сърцето на Америка и да започне живота си отново.

Вейл се представи, после представи и Хардистан, Файърстоун, Майер и Флахърти.

— С Били се знаем отдавна — каза сърдечно тя. — А вашата слава ви предшества, господин Вейл. Следих случая по РИКО в Илинойс, макар и не толкова отблизо, колкото бих желала. Изиграхте няколко наистина интересни карти.

— Това като комплимент ли да го приема? — усмихна се той.

— Обичам да гледам добрите адвокати в действие. Вие имахте много силна подкрепа от вашите младежи. Как им казваха?

— Дивата банда. На един вестникар му щукна.

— Много театрално — каза тя с едва доловима усмивка и се обърна към Флахърти и Майер. — Вие сте двама от бандитите, нали?

И двамата кимнаха. Тя се обърна към Сам Файърстоун.

— Лицето ви ми изглежда познато, господин Файърстоун.

— Докарах ви един обвиняем в съда веднъж — каза той.

— Кой по-точно?

— Роджър Бъкхолтър.

— А, да, спомням си. Беше доста див, нали?

— Е, вече го поусмирихме.

— Доста време мина, откакто се видяхме за последен път, Били — каза тя на Хардистан.

— Беше през 1995 — отвърна той.

— Доколкото си спомням, наложи ми се да цапна обвинителя няколко пъти през пръстите.

— Трябваше да научи няколко урока, но оцеля — каза с усмивка Хардистан.

— Сигурна съм, че е оцелял.

— Госпожо, както знаете, ние сме тук, за да търсим санкции по Раздел трети — каза Вейл. — Приготвили сме ви едно кратко запознанство, за да подкрепим молбата си.

Вейл и Флахърти бяха подготвили сводката на самолета с помощта на Хайнс, като се бяха ограничили до обем от пет страници. Това беше кратко описание на наученото от тях до този момент за Светилището, кои са ключовите фигури в него, заявените им цели и взаимоотношенията между църквите и Светилището. Сводката също така съдържаше цитати от Джордан относно партизанската война и идващата революция, но не се споменаваше записаното интервю с него. Имаше две фотографии — едната снимка от въздуха на Форт Яхве, другата на Джордж Уолър. Вейл сложи сводката пред нея.

— Искате да го прочета още сега? — попита тя с изненада.

— Стига да имате време, ваша чест.

— Разбързали сме се нещо, май, а? — Тя се отпусна в стола си, помисли за момент и каза: — Е, след като е било достатъчно важно, за да прелетите половината страна да се срещнем, най-добре ще е да го прочета. — Тя отвори папката и бавно зачете, като от време на време си водеше бележки. След като свърши, остави листовете върху бюрото и погледна Вейл.

— Да има още нещо?

Той постави диктофона на бюрото пред нея и натисна бутона. Съдийката седя неподвижно през цялото интервю с Джордж Уолър. Към края опря лакти на бюрото, сплете пръсти и опря брадичка върху тях. Записът свърши и Вейл изключи диктофона.