Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

В крайна сметка не се наложи да чертае сложни стратегии. След като публиката започна да се разотива, тя сама се приближи до него на импровизирания мокър бюфет и му подаде ръка.

— Холи Левет.

— Сам — отвърна той. Ръката й беше топла и изящна, цялата покрита с пръстени. Беше на около двайсет и осем години, с огромни сини очи. — Вие сте младата дама, която закъсня.

Тя се усмихна засрамено. Върху лявата страна на лицето й, по протежение на челюстта, имаше малък белег и това му харесваше.

— Съжалявам, изпуснах влака. Надявам се да не съм ви попречила.

Двамата се отдалечиха от бара.

— Ни най-малко. — Сам се опитваше да отгатне какво работи тя. Нещо, свързано с изкуството, нещо творческо. — Познаваме ли се отнякъде?

— Не, не. Току-що бях прочела статията ви в „Гардиън“ и научих, че тази вечер ще представяте книга. Притежавам нещо, което може би ще ви заинтересува.

Те си намериха малко свободно пространство в раздела за география и пътеписи. С периферното си зрение Гадис усети, че някой се опитва да привлече вниманието му.

— И какво е то?

— Майка ми почина неотдавна.

— Моите съболезнования.

Холи Левет нямаше вид на жена, нуждаеща се от кой знае каква утеха.

— Казваше се Катя Левет. Преди смъртта си работеше върху книга за историята на КГБ. Голяма част от информацията си черпеше от източници в руското и британското разузнаване. Не искам трудът й да отиде на вятъра. Толкова много усилия, толкова взети интервюта. Та се питам, дали вие не бихте могли да хвърлите един поглед на записките й, дали биха могли да ви бъдат от полза?

Можеше, разбира се, да е и капан. Можеше някой шегаджия от МИ6 или руското ФСС да си бе нарочил един средно авторитетен британски историк, за да го използва за своите пропагандни цели. Иначе за какво тази млада жена би си правила труда да идва на крака в книжарницата, след като можеше да му се обади по телефона в колежа или просто да му прати имейл? Но Сам размисли и реши, че е малко вероятно Холи Левет да е нечия примамка. Ако шпионите искаха скандал, ако държаха на тлъсти вестникарски заглавия, щяха да се насочат към някой по-мастит историк, към Антъни Бийвър или Саймън Сибаг Монтефиори, или Кристофър Андрю. Освен това на Гадис му бяха нужни пет минути, за да установи дали дадени документи са автентични. Той бе прекарал половината от живота си в музеите на Лондон, Москва и Санкт Петербург. Архивите бяха негов втори дом.

— Да, разбира се, бих могъл да им хвърля един поглед. Много мило, че сте се сетили за мен. Къде са книжата?

— В апартамента ми в Челси.

Изведнъж тонът на разговора се смени. Холи Левет хвърли на Сам Гадис същия преценяващ поглед, който по-закачливите студентки използваха понякога спрямо някой привлекателен, семейно необвързан мъжки представител на академичния състав под петдесет. „Апартаментът в Челси“ обещаваше нещо повече от прашасали тетрадки със записки за КГБ.

— В апартамента ви в Челси — повтори замислено Сам. Ароматът на парфюма й погъделичка ноздрите му; той отпи глътка вино. — Може би сега е моментът да ви поискам телефона.

Тя се усмихваше, играта видимо й доставяше удоволствие, големите й сини очи бяха пълни с неизречени обещания. Холи Левет посегна към задния джоб на джинсите си, извади визитка и я пъхна в дланта му.

— Защо не ми звъннете, когато не сте чак толкова зает? — предложи тя. — Бихме могли да се уговорим кога да минете да ги вземете.

— Идеята ми допада — отвърна Сам, като оглеждаше визитката. На нея, освен името беше отпечатан само телефонен номер. — Правилно ли разбрах, че майка ви е проучвала историята на съветското разузнаване?

— На КГБ, точно така.

Пауза. В съзнанието на Сам напираха толкова въпроси, че не знаеше откъде да започне. Един негов колега преподавател се беше присламчил тихомълком към тях и нахално надничаше в деколтето на Холи. Сам не счете за нужно да ги запознае.

— Е, трябва да тръгвам — каза тя, като докосна ръката му и направи крачка назад. — Беше ми изключително приятно да се запознаем. Лекцията ви беше фантастична.

Гадис отново стисна ръката й с многото пръстени.

— Ще ви се обадя — каза той. — И сигурно ще се възползвам от предложението ви.

— Какво предложение? — обади се колегата.

— О, от най-добрите — отвърна Холи Левет. — От най-добрите.

Два дни по-късно, в една дъждовна съботна утрин през август, Гадис позвъни на номера, отпечатан на картичката, и двамата се уговориха да отиде до Челси, за да вземе кутиите с документи. Пет минути след като прекрачи прага на апартамента й на Тайт стрийт, той вече беше в леглото с Холи Левет. Тръгна си в осем вечерта на следващия ден; задницата на колата му бе приклекнала под тежестта на кутиите; тялото и главата го боляха от плътското съприкосновение с тази жена — загадка за него въпреки всичко, което бяха правили заедно.