Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

— Остави — прекъсна го тя, като се обърна да си ходи. — Хайде, ще се видим след няколко дни.

По заповед на сър Джон Бренан Томас Нийм бе преместен от старческия дом в „Мередит“ край Уинчестър в едно село за ветерани в покрайнините на Стоукон-Трент. Името му бе променено на Дъглас Гарсайд. Достъпът до интернет и мобилният телефон му бяха отнети. Беше на практика поставен под домашен арест в бунгало с две спални и поверен на грижите на една петдесет и осем годишна шотландка, стара мома на име Кърсти, която му готвеше, переше го и от време на време го закарваше с колата си до киното в близкия мол, за да гледа исторически драми, комедии и всичко друго, което достигаше от Лондон по тези места.

Самата Кърсти беше пенсиониран офицер на контраразузнаването, МИ5. Знаеше всичко за Питър, за неприятностите в Уинчестър и държеше Едуард Крейн така изкъсо, че на два пъти той бе запращал по нея чиниите с „тоя гнусен, противен бълвоч“ и я бе заплашвал да я „изгори жива някоя нощ в леглото й“, ако не престане да го „наблюдава като ястреб по двайсет и четири часа в денонощието“. Три пъти бе звънял на пряката линия на Бренан в МИ6 от една телефонна кабина до селската кръчма, за да се оплаче от Кърсти, която го третирала, „както не са се отнасяли и с политзатворниците в ГУЛАГ“. Понякога Крейн си мечтаеше да се добере с такси до Хъл, откъдето да вземе нощния ферибот за Ротердам. Подобен подвиг би бил достоен за паметта на стария му приятел Гай Бърджес, но за жалост от МИ6 му бяха отнели паспорта, бяха го оставили без пари и без координатите на всички агенти — повечето отдавна починали, — с които Атила бе общувал по време на Студената война.

— Много бели правиш, Еди — беше му обяснил Бренан по телефона. — Не можем да рискуваме повече с теб.

Един документален филм на Би Би Си за талибаните му даде брилянтна идея. От него Крейн научи, че модерният фанатик не използвал мобилен телефон и имейли като средство за комуникация. Тези неща са много лесни за проследяване. Талибаните, разчитали на старомодни методи: писма, тайници и куриери.

В последно време Крейн се бе натъкнал на няколко статии в сериозната преса от един политически коментатор и дългогодишен водещ на токшоу по Радио 4, чиито мнения за всичко — от Сергей Платов до Салман Рушди — се възприемаха като Божието слово от очарованата британска публика.

И един ден Едуард Крейн реши да му напише писмо.

Драги господине,

Като студент в Тринити Колидж, Кеймбридж, през 30-те години на миналия век бях в един курс с човек на име Едуард Крейн, който беше близък приятел на Гай Бърджес и който впоследствие е работил в Блечли Парк заедно с Джон Кеърнкрос.

По причини, които, надявам се, са очевидни за Вас, на този етап не мога да Ви кажа много по въпроса. Ще се задоволя да споделя, че Едуард Крейн стана мой близък приятел за цял живот до степен, че малко преди смъртта си ми подари копие от своите мемоари. Те разкриват, че е бил поне толкова успешен агент на Съветския съюз, колкото и далеч по-известните му другари от т.нар. Петорка от Кеймбридж.

Желанието ми е да намеря издател за мемоарите на Крейн. За целта ангажиментът на един радиожурналист и историк от Вашия калибър, който да потвърди автентичността на книгата и да способства изложените в нея факти да достигнат максимално широка публика, би бил неоценим. Надявам се да решите да ме посетите в Стоук, където съм настанен в село за военни ветерани. Аз самият не мога да пътувам, но иначе горе-долу се държа за моите 92 години.

Ако искате да влезете във връзка с мен, моля да ми изпратите бележка до пощенската кутия, посочена по-горе. И тъй като това писмо е адресирано лично до Вас, бих бил благодарен, ако уважите неговата конфиденциалност.

Искрено Ваш

Крейн запечата плика, намери марка в кухнята, излезе навън в мрачната дъждовна утрин и пусна писмото в една пощенска кутия на по-малко от сто метра от входната врата.

Кърсти не забеляза нищо.