Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

Разпитът продължаваше около два часа; на няколко пъти Гадис превъртя диска напред, но не забеляза каквато и да било промяна нито в разположението на камерата, нито в нечовешкото самообладание на Платов. Нямаше време да изгледа всичко докрай. Той извади диска и го подаде на Холи.

— Можеш ли да го размножиш на компютъра си, трябват ми няколко копия.

— Няма проблем — усмихна се тя. Гадис забеляза, че вече бе донесла лаптопа от спалнята си и чакаше програмата да се зареди.

— Трябват ми минимум три.

Тя вдигна рамене, сякаш й възлагаше най-лесната задача на света, и Гадис усети как го обзема огромно чувство на благодарност.

— Толкова копия може да отнемат и час — каза тя. — Зависи колко е дълъг филмът.

Гадис пресметна, че цялото времетраене на записа е малко под два часа; трите копия щяха да са готови след час — точно както бе предвидила Холи. Те прекараха времето в банята, разговаряйки за случилото се през последните няколко дни в Берлин и Виена. Гадис пусна душа и постави радиото отстрани на пода, за да създаде впечатление, че Холи се къпе на музика. Разказа й за заплахите към Мин. Сподели с нея всичко, което знаеше за Едуард Крейн. През цялото време тя реагираше като истински приятел — единствената й грижа беше той самият да не пострада.

— Искам да ми направиш една услуга — каза той, когато трите диска бяха готови.

— Така ли! Това би било прецедент…

— Жената, която живее в номер пет на долния етаж…

— Мисис Конъли.

— Добре ли я познаваш?

— От време на време й пазарувам. Защо?

— Искам да слезеш при нея и да останеш в апартамента й, докато се върна. Не е безопасно да излизаш повече навън, нито пък да стоиш сама тук.

Той видя в очите й страх, примесен с тъга — същия поглед както при новината за Уилкинсън.

— Кажи й, че нямаш ток. Паднал бушон или нещо такова. Помоли я да останеш при нея, докато приятелят ти се прибере в девет. Благодари й и за цветята.

— Какви цветя?

— Дълга история. Престорих се, че доставям букет цветя, за да проникна в сградата. Тя ми отвори с интеркома. Дай ми и мобилния си телефон.

— Защо?

— Дай ми го!

Тя го измъкна от задния джоб на джинсите си и му го подаде. Като си мислеше за Таня, за микрофони и засичане на сигнала, Гадис свали задния капак на апарата и извади батерията.

— Така е по-добре — каза той.

Последният от трите диска бе вече готов, Гадис го извади от лаптопа и го подаде на Холи. Другите два, заедно с оригиналния на Уилкинсън, бяха във вътрешния джоб на палтото му.

— Защо ми го даваш? — попита тя.

— Скрий го в апартамента на мисис Конъли, някъде, където на никого не би хрумнало да го търси. И не казвай никому, че си била при нея. Ако нещо се случи с мен, но само ако нещо се случи с мен, предай диска на Би Би Си, Ай Ти Ен, „Скай“ и на когото още се сетиш. Качи го и в Ю Тюб. Разбираш ли?

— Разбирам. — Тя вдигна ръка и го докосна по лицето. — Тревожа се за теб.

— Не се тревожи. Съжалявам, че те намесих в тази история.

— Не си ме намесил — каза тя. — Боб не е трябвало да изпраща на мама този диск, без да й обясни какво има на него.

Гадис се поколеба, преди да отговори:

— Може би.

— А сега къде отиваш?

Той взе от бюрото й два празни плика, химикалка и пощенски марки.

— Трябва да говоря с Таня. Ще я помоля да предаде нещо на Бренан и ФСС. Но, моля те, не се страхувай. Сега си в безопасност. Просто слез при мисис Конъли. Ако я няма, пробвай с някой друг съсед, дори да не сте си говорили досега. Но не излизай от сградата, освен в краен случай. Ще се върна веднага щом свърша.

Дез — ветеранът от операцията по проследяване на Полярна мечка в Берлин и доверен човек на Таня Акосела — вече близо шест часа наблюдаваше по молба на Таня дома на Холи Левет. Така се случи, че той бе паркирал на не повече от петдесет метра от мястото на ъгъла на Тайт стрийт и Ройъл Хоспитъл Роуд, което Александър Грек избра за синия си мерцедес малко след четири и половина. Около двайсет минути по-късно някакъв човек със славянски черти отвори предната врата на мерцедеса и седна до шофьора. Дез, разбира се, бе забелязал въпросния човек да следи Холи Левет по Тайт стрийт, така че реши да държи под око двамата. Слънцето залязваше над Челси. Вниманието на двамата мъже в колата беше изцяло насочено към прозореца на третия етаж, където беше апартаментът на мис Левет.

Дез бе застъпил на смяна малко преди дванайсет, така че бе успял да забележи и д-р Самюъл Гадис, когато слезе от таксито около четири следобед. След като позна в него обекта от Берлин, той незабавно позвъни на Таня.