Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

Таня погледна към Кепица. Беше дребен мъж с вид на квартален побойник и садист; тя си каза, че й напомня Платов. Дори видимо скъпият му, шит по поръчка костюм някак простееше на него.

— Значи мистър Кепица знае за касетата?

— Каква касета? — Бренан й се стори леко разтревожен.

— С разпита на Платов от МИ6 в Дрезден. Записан е на видео. Лично от Уилкинсън. Който е изпратил копие на Катя Левет. В момента Гадис е на Тайт стрийт и се опитва да я открие в мазето на Холи.

— Не разбирам — обади се Кепица, като се попипа по брадата.

— Много е просто всъщност — каза Таня, която внезапно се почувства освободена от всякакви задръжки. — Виждате ли, Гадис много добре знае, че ще се опитате да го убиете, ако не притежава застрахователна полица. Вие вече убихте приятелката му, убихте Калвин Съмърс, убихте Бенедикт Майснер и накрая убихте Робърт Уилкинсън. Вие може да си тръгнете от тази стая с обещания за вечен мир и с твърдото уверение, че ФСС не храни лоши чувства към Сам Гадис, но нека си го кажем честно: фактите ви изобличават. Вашата организация е печално известна в историята със склонността си да затваря устата на неудобни свидетели, които знаят твърде много. А Гадис е точно такъв: знае твърде много. Знае например че тъй нареченият спасител на Русия е жаден за власт бандит, който е бил готов да измени на отечеството си в труден час.

Кепица поглеждаше умолително към Бренан, сякаш искаше да намекне, че е под достойнството му да бъде обиждан толкова нагло, особено от жена. Бренан за малко щеше да му угоди, ако Таня Акосела не бе прерязала и двамата с поглед, от който повя арктически студ.

— Касетата е неговата застрахователна полица — каза тя. — Допускам, че доктор Гадис вече е направил необходимото, ако нещо се случи с него, записът да бъде предоставен на всички новинарски канали, да бъде качен на всички интернет сайтове в цивилизования свят. От друга страна, ако го оставите на мира, той ще се върне тихо и кротко към работата си в колежа и ще забрави, че се е срещал с нас.

Бренан се обади пръв:

— Ами Крейн?

— Няма го. Забравен е. Вече е късно за това. Крейн си остава един мит.

Кепица отново се размърда на стола си. Изглеждаше ядосан, че Бренан не се бе притекъл по-енергично в негова защита. Той реши да вземе нещата в свои ръце, скочи от стола и насочи цялото си внимание към Таня.

— Позволете да се изразя съвсем ясно, млада госпожице. Моля ви най-официално да оттеглите твърденията си, вменяващи вина на моето правителство, в случай че нещо непредвидено се случи с доктор Гадис. Британските журналисти и учени могат да пишат каквото си пожелаят за Русия и руските политици, това ни най-малко не засяга ФСС. Ние не смятаме доктор Гадис за враг на руската държава само защото е написал някаква си книга…

Дори Бренан изглеждаше смутен от безочието, с което бе изречена тази лъжа. На свой ред Таня беше благодарна за предоставената й възможност да изпържи Капица в собственото му лицемерие.

— Аха, значи британски учени може да пишат, така ли? Но ако го направи руски учен или украински журналист — да речем, Катерина Тихонова, — това е друга работа. За вас е нищо да убивате хора, нали, господин Кепица? Да ги тровите. Да пращате убийци да ги застрелят в собствените им домове. Да ги оставяте да гният в затвора и да им отказвате елементарна медицинска помощ. Това ли искате да докажете?

Руснакът вече посягаше към куфарчето си. Таня очакваше да каже: „Чух достатъчно“, но той предпочете изтърканото:

— През живота ми никой не ме е обиждал така.

— Ха! Обиждали са ви и повече — сопна се Таня. — Но преди да си тръгнете, Макс, ще ви помоля да кажете на сър Джон защо двама ваши оперативни служители седят в мерцедес на руското посолство и наблюдават апартамента на Холи Левет тъкмо в този момент? Обяснете му. Бих желала да чуя какво ще измислите. Нали доктор Гадис беше безобиден британски учен? Ако е така, защо се интересувате толкова от личния му живот? Да не би заради касетата? Може би се опитвате да се доберете до нея преди него?

— Вярно ли е, Максим? — попита Бренан.

Кепица тръгна към вратата.

— Тази среща приключи — изръмжа той, като хвърли на Бренан погледа на човек, който вече планира отмъщението си. — А следващия път, когато реша да те навестя, Джон, очаквам към мен да се отнасят с повече уважение.

Стъмваше се, когато Гадис излезе от сградата на Холи и застана за момент на Тайт стрийт, поглеждайки към моравото небе. Под палтото си носеше скрити два диска, а в лявата ръка — плик, адресиран до негов колега в Съединените щати, в който имаше трети диск.